Не взимайте онова, което не сте в състояние да върнете, понеже животът е взаимност ~ Хазрат Инаят ХАН

Суфийското послание, което Хазрат Инаят Хан носи на света, може да се сравни с космическа симфония на любовта, хармонията и красотата, пробуждаща сърцето и търсеща пътя на истината. Затова също както красотата на една мелодична песен настройва човека към мистичните понятия за Любов, Любящ и Възлюбен, така и той разкрива в посланията си магическата сила, мистиката на звука. След себе си Хазрат Инаят Хан оставя тринадесет тома със стихове, пиеси, лекции – неговите "Послания", чиято главна цел е хармонизацията на различните съсловия и религии. Най-голямата заслуга на Учителя е в това, че дава на западния свят онази философска система, която преди била достъпна само на мюсюлманите и открива различен път, по който да поднесе суфийските идеи пред западния човек.

Споделяме част от мислите, споходили Инаят Хан по време на медитация и споделени в книгата "Гайян" (1923). "Гайян" на хинди означава песен, песнопение.

~ БОУЛА ~ Думи на песен. Великата идея в няколко горещи думи.

Ад и рай  това е материалното проявление на желателни и нежелателни мисли.

Всички добри постъпки в живота могат да бъдат отнесени от потопа, предизвикан от един единствен грях.

Учен човек без сила на волята е като глава без тяло.

Всичко, което се сдържа, се запазва. Всичко, което се отпуска, се разсейва. 

Чистата съвест дава лъвска сила, а при виновните съвести дори лъвовете се превръщат в зайци. 

Единствената вещ, която се създава цял живот, това е собствената ни природа.

Бъди или правдив, или лъжлив  не можеш да си и едното, и другото.

Истината  това е божествено наследство, живеещо дълбоко в сърцето на всеки човек.

Само другите не вземат предвид това, че и царствената душа се подчинява на закона. Иначе тя би била над закона. 

Този, който може да живее според идеала си, е господар на живота си.

Бог, разбираем за човека, е създаден от самия човек, но реалността е това, което лежи извън пределите на понятието за Него.

Цял живот не стига, за да се научим да живеем в този свят. 

Богатството поражда много зло, още повече обаче е то сред нищетата. 

Не плачете със скърбящите, а ги подкрепяйте. Иначе вашите сълзи ще бъдат само вода, подхранваща тяхната печал. 

Духът на противоречие се храни с доводи.

Когато човек се докосва до окончателната истина, той разбира, че в нея няма нищо, което да липсва в него самия. 

Приспивайте дявола, вместо да го будите. 

Движението е живот, неподвижността  смърт.

Няма такова действие в този свят, което може да бъде отбелязано като грях или добродетел. Само неговото отношение към конкретната душа го прави такова. 

Безполезно е да се опитвате да бъдете и да доказвате, че сте онова, което не сте в действителност.

Удоволствието прегражда, но болката изчиства пътя на вдъхновението.

Човешкото сърце трябва да бъде разтопено, като метала, преди да може да се отлее в желания характер. 

Силата изисква подчинение; но ако ти не можеш да я постигнеш завоювайки я, вземи я, предавайки се. 

Словото може да бъде по-скъпоценно от всички съкровища на земята. 

Онзи, който оставя място в сърцето си за другите, ще си намери навсякъде убежище. 

Личността на всеки човек, подобно на музиката, има индивидуален тон и собствен ритъм.

Мекосърдечният грешник е по-добър от светеца, закостенял в своята набожност. 

Начинът да преодолееш грешката е най-напред да признаеш вината си, и после да се откажеш от повторението й. 

Човешкото сърце е раковина, в която лежи бисерът на искреността.

Човекът нагажда своите доводи към самия себе си.

Когато човек се издига над своето чувство за дълг, тогава то става за него удоволствие.

Този, който се опитва да превърне грешките в добродетели, върви в тъмнина, пипнешком, по-нататък и по-нататък.

Когато завистта се превръща в ревност, сърцето от кисело, става горчиво.

Светската загуба често се превръща в духовна придобивка.

Търпеливата издръжливост е признак на развитие. 

Идеалът е средство, но неговото крушение  това е цел. 

Мнозина чувстват, някои мислят, и много по-малко са онези, които са способни да изразят мислите си.

Жертвата е ценна със своята готовност. 

Нищо не може да отнеме радостта на човека с правилно поведение. 

Оптимизмът е резултат от любовта.

Този, който е загадка за другия, е главоблъсканица и за самия себе си.

Когато скъперникът проявява известна щедрост, той възвестява за това с фанфари.

Фатализмът е едната страна на истината, но не цялата истина.

Дръжте своята добродетел встрани, за да не докосва вашето тщеславие. 

Този, чиято любов винаги е била взаимна, не познава истинската любов.

Мъдростта е като хоризонта. Колкото повече се приближаваш до него, толкова повече той се отдалечава.

Само духът на безнадеждност прегражда пътя на човека към неговото издигане.

Безкористният човек получава от живота повече, отколкото егоиста, чиято изгода в крайна сметка се оказва загуба. 

Смъртта е цената, която душата трябва да заплати за притежаването на име и форма.

Хората, с които трудно се общува, не са в хармония със самите себе си.

Съчувствието ще се услади на вашия гост повече от всяко угощение.

Човек осъзнава Бога не чрез своето самосъзнание, а чрез осъзнаването на Бога, осъзнава себе си.

Както цветето е предвестник на плод, така и детството на човека е залог за неговия живот.

Само онази любов, която проявява търпимост и всеопрощение, изцелява раните на сърцето.

Често най-великата любов към живота е скрита под безразличие.

Неискрената вежливост е като фалшиви скъпоценности, а неискрените целувки  като изкуствени цветя.

Недружелюбната личност е бреме за обществото.

Божественост е човешкото съвършенство, а човечност  божествено ограничение.

Мъдрите изказват своето възхищение чрез уважение.

Не взимайте онова, което не сте в състояние да върнете, понеже животът е взаимност.

Животът това е възможност и много жалко, ако човек осъзнава това, когато е вече твърде късно. 

Няма нищо случайно. Всички ситуации в живота водят до съвсем определен край.

Прошката принадлежи на Бога. Тя става привилегия на смъртния, само когато друг моли за нея.

Самосъжалението е причина за всички нещастия в живота.

Сдържаността придава благородство на личността.

Ако не принадлежим дори на самите себе си, какво тогава можем да наречем в този свят своя собственост?

Живот с глупав спътник е по-лошо от смърт.

Сърцето на човека е храм. Ако вратите му са затворени за хората, те ще са заключени и за Бога.

Духовността е нагласа на сърцето. Тя не се придобива нито с обучение, нито с набожност.

За моралността на човека трябва да се съди само по неговото отношение, а не по постъпките му.

Във вярата на всеки човек има нещо благостно за него. И да съкрушиш тази вяра, е все едно да съкрушиш неговия Бог.

Искреното отношение не изисква думи. Дори мълчанието може да говори за почтително отношение.

Сърцето е врата към Бога. Почукаш ли, отговорът идва.

Животът може да бъде пълен с благословения, ако знаеш как да ги получиш.

Накъдето върви тялото, натам върви и сянката. Така и лъжата следва истината.

Нищо лъжливо няма да има успех, а ако има видим успех, то той може да донесе само лъжлива полза.

Всичко, което поражда силно желание в сърцето, го лишава от свобода.

Няма нищо, което сме взели от пазара на живота, за което рано или късно да не трябва да платим.

Щастието само по себе си е нещо естествено и се постига с естествен начин на живот.

Всичко хубаво и ценно се придобива трудно.

Всичко, което е от Бога, е за всички души.

Споделено със съкращения от: margaritta.dir.bg
Изображение: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, 1920  

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK