Този, който има велики мисли, често прави велики грешки ~ Мартин ХАЙДЕГЕР

Размишленията на изтъкнатия немски философ, основоположник на екзистенциализма в Германия и автор на фундаменталния труд „Битие и време”.

(1889 ~ 1976)

Може да е предопределено какви сме, но по кой път тръгваме е въпрос на избор.

Езикът е домът на истината за Битието.

Простото крие тайната на трайното и великото.

Всичко смислено и велико се е случвало само тогава, когато хората са имали дом и са били вкоренени в традицията си.

Всеки човек се ражда като много хора, а умира като един.

Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, независимо дали страстно ги подкрепяме или отричаме.

Да бъдеш разбираем е самоубийство за един философ.

Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си.

Истината е това, което прави хората сигурни, осъзнати и силни.

Свободата може да бъде намерена само там, където има бреме, което да се носи.

Хората са това, което вършат.

Ако приема смъртта в живота си, призная я категорично и я приема, ще се освободя от страха от нея и от дребнавостта на живота – едва тогава ще бъда свободен и ще бъда себе си.

Не трябва да позволяваме очакванията на другите и страховете да поставят граници на нашата съдба.

Какъв е бил животът на Аристотел? Бил е роден, мислил е и след това е умрял. Останалото е измислица.

Този, който има велики мисли, често прави велики грешки.

Езикът зида мълчешком. Мълчанието е най-скритата умереност.

Любовта превръща благодарността във вярност към самите нас и в безусловна вяра в другия. Така любовта се въздига постоянно към същинската си тайна.

Да растеш, значи да ти се открие небесният простор, но и да си вкоренен в земната твърд.

Смъртта е възможността за абсолютна невъзможност за съществуване.

Вече само Бог може да ни спаси.

Снимки: Listal, Prospect Magazine

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност