Различни форми на глупост ~ Еразъм РОТЕРДАМСКИ

Защото глупостта човешка е безкрайна… 

(Portrait of Erasmus of Rotterdam writing, 1523, by Hans Holbein the Younger, Kunstmuseum Basel)

Може да изглеждам някому, че говоря повече дръзко, отколкото вярно. Нека за малко да се вгледаме в самия живот на хората, за да стане ясно колко ми дължат и колко много ме зачитат най-знатните и най-незначителните. Аз няма да разглеждам живота на всички съсловия, защото ще е необходимо много време, но само на знатните, а за останалите лесно може да се съди по тях. Трябва ли да припомням за тълпата и простолюдието, които без никакво съмнение са всецяло мои? Те изобилствуват от различни видове глупост, толкова много и всеки ден измислят все нови форми на глупостта, че за тяхното осмиване няма да стигнат и хиляди души като Демокрит, толкова повече, че и на тези демокритовци ще бъде нужен нов Демокрит.

Не е възможно да се разкаже колко удоволствия и наслади хорицата доставят всеки ден на небесните богове! Боговете отделят предобедните си трезви часове да изслушат хорските кавги и молитви. Когато се наквасят с нектар и нямат желание за сериозна работа, тогава те се изкачват на някоя твърде висока част на небето, сядат там и с наведени надолу глави гледат какво правят хората. Няма по-приятно зрелище за тях. Боже безсмъртни! Каква театрална гледка е това, колко разнообразна е глъчката на глупаците! Това ви разказвам, защото и аз самата понякога седя заедно с тия поетически богове.

Един погива по своята женичка и колкото по-малко тя му отвръща на любовта, толкова повече той я обича, а друг се жени за зестра, а не за жена. Един търгува с плътта на собствената си годеница, а друг пък е ревнив и я пази като Аргус. Един е в траур и по тоя случай какви ли глупости не говори и не върши? Наема например артисти, които да представят скръбна пиеса, а друг плаче над гроба на мащехата си. Един каквото и откъдето може да събере, всичко дава дар на стомаха си, макар че малко след това може да гладува, а друг не смята нищо по-приятно от съня и безделието. Има и такива, които много се тревожат за чуждите дела, а за своите не се грижат. Някой пък, потънал в дългове, в навечерието на своето разорение се смята за богат, а друг смята за най-голямо щастие да живее като беден, но да обогати наследника си. Един заради малка печалба, и то съмнителна, се носи по всички морета и поверява на вълни и ветрове живота си, който не може да се върне с никакви пари; друг пък предпочита да търси богатства с война, вместо да си живее в къщи в пълно спокойствие. Има и такива, които смятат, че ще стигнат най-сигурно до богатство, ако се подмилкват на бездетни старци, а не липсват и такива, които предпочитат да постигнат това, като обичат богати бабички. Какво неповторимо удоволствие доставят и едните, и другите на боговете наблюдатели, когато биват изкусно измамени от тия, които те самите искат да измамят!

Най-глупави и най-гнусни от всички са търговците, тъй като се занимават с най-гнусна работа и по най-гнусни начини. Те винаги и вредом лъжат, кълнат се лъжливо, изнудват, мамят и хитруват, при все това се мислят за първи сред всички, понеже пръстите са им украсени със златни пръстени. А не липсват и ласкателни монаси, които им се възхищават и ги наричат публично досточатими, разбира се, с надежда да получат някаква частица от несправедливо спечеленото богатство. Другаде човек би могъл да види някои питагорейци, които дотолкова всичко смятат за общо, та каквото намерят непазено добре, със спокойна съвест го задигат, като че им се е паднало в наследство (1). Има и такива, които са богати само в мечтите си, сънуват приятни сънища и смятат това за достатъчно да бъдат щастливи. Някои се радват, ако изглеждат на хората богати, а у дома си напълно гладуват. Един бърза да разпилее всичко, което има, а друг пък с позволени и непозволени средства трупа богатства. Един се домогва пред народа за почетна длъжност, а друг пък прекарва приятно само до огнището. Мнозина водят безкрайни съдебни процеси и постоянно и в надпревара се стараят да обогатят протакащия делото съдия и адвоката, който вместо на своите довереници помага на противната страна. Един замисля държавен преврат, а друг замисля нещо велико. Има и такива, които се отправят за Йерусалим, Рим или Сент Яго (2), където нямат никаква работа, а у дома си оставят деца и съпруга. Изобщо, ако погледнеш от луната безбройните тревоги на смъртните, както направил някога Менип (3), би си помислил, че виждаш рояци мухи и комари, които се карат помежду си, воюват, устройват засади, грабят, измамват, блудствуват, раждат, падат и умират. Не е и възможно човек да си представи какви тревоги и какви трагедии имат тия дребни животинки, които така скоро погиват, защото налети ли буря дори на лека война или чума, тя грабва и погубва из един път много хиляди от тях.

Бележки:
1. Шега по адрес на питагорейците, понеже Питагор е казал: „Нещата на приятелите са общи.“ 
2. Това са свещените градове за християните, в които отивали на поклонение: Йерусалим с гроба на Исус, Рим с двореца на папата и испанският град Сент Яго, където се пазели уж мощите на апостол Яков.
3. Алюзия за Менип, герой от разказ на гръцкия писател Лукиан: Менип си направил криле и хвръкнал на луната, откъдето наблюдавал земята.

От: „Възхвала на Глупостта”, Еразъм Ротердамски, Μωρίας Εγκώμιον, 1510, изд. Народна култура
Картина: Portrait of Erasmus of Rotterdam writing, 1523, by Hans Holbein the Younger, Kunstmuseum Basel - Wikimedia Commons

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност