Когато нямаме смелостта да изразим навреме раздразнението си, то се превръща в обида | Даниела СТОЯНОВА

Психотерапевтът Даниела Стоянова за отчуждаването, цупенето и дистанцирането  като форма на пасивна агресия

My First Sermon, 1863, by John Everett Millais (8 June 1829 ~ 13 August 1896) 

СЪРДЕНЕТО 

Гневът е сложно и обширно поле в човешката психика. Има много начини за изразяването, както и за потискането му и доста от тях могат да бъдат опасни. Често, когато не намираме осъзнат начин на изразяването на гнева или пък имаме травма, свързана именно с изразяването му развиваме макар и изкривени, но адаптирани начини за изразяването му. Един от тях е сърденето. Или, добре – не сърденето, а отдалечаването, дистанцирането, затварянето. Замълчаването. Тишината, която крещи и напряга дори повече от конфронтация. И докато в конфликт все пак имаме шанс да си кажем (и може би да се чуем?) какво мислим, то тук нещата се таят на много по-дълбоко, неизказано ниво.

Тук, една наша обидена, детска част чака другия да ни усети, сам да се сети, да разбере какво е направил и да се извини. Това няма как да стане, защото другият е чувстващо същество и също има своите преживявания, свързани с нас. Но все пак, нашата детска част настоява... "ако ме обича (държи на мен) и съм му важна, щеше да ме усеща". Това е трогателно романтична и от друга страна доста наивна наша част. Зрялото поведение намира начин да сподели какво се случва в нас, още повече, когато е трудно. Когато се сърдим, обаче именно тази наша част отказва да проговори, мълчи.

Често, онова, което най-много ни пречи на изразим гнева си към другия е страхът от изоставяне и отхвърляне. Притеснението, че може да нараним любим човек или пък, че няма да ни разбере и ще се обиди, ще ни осъди или ще го загубим и т.н. Допълнително лоша шега могат да изиграят криворазбраните духовни практики, които тръбят да се избавим от гнева и да не го изпитваме. И ето, понеже не бива да изпитаме гняв, а все пак го има - не след дълго е възможно да се хванем, че се дистанцираме и сърдим.

Тук отново искам да уточня, че гневът не е агресия. Не означава да наранявам, нагрубявам и да налагам своето мнение. Гневът е просто нищо друго, освен концентрирана енергия. Именно така, отказвайки да влезем в изразяването му, отказваме да дадем шанс на отношенията ни, а често и ние самите ставаме подтиснати, меланхолични, тъжни.

Дистанцирането е пасивна форма на гняв и обикновено не е осъзната като такава. Чувстваме се обидени и огорчени, но ако се замислим, първата емоция, преди да се огорчим, е била раздразнението. Когато нямаме смелостта да го изразим навреме, то се превръща в обида. От там следва затваряне и сърдене. Което никога не е сърдене. :) 
Важно е да знаем, че именно страхът ни от отхвърляне ни пречи да изразим (с грижа) нашето раздразнение, което почти сигурно руши в дълбочина отношенията. Тъй като този страх от изоставяне е много първична, дори телесна емоция, вкоренена във всеки от нас, ние сме "измислили" дистанцирането като безопасна форма на (неосъзнат) гняв. За съжаление обаче, то убива много по-сигурно от гнева.

В гещалттерапията наричаме този процес ретрофлексия – това е усещането "искам да изкажа недоволството си, но ме е страх и го глътвам обратно". Това неминуемо води до последици като отдалечаване или "цупене". Неосъзнатата динамика е "наказвам другия, но с това наказвам и себе си". Ако сме честни пред себе си и се хванем, че усещаме в себе си желанието да накажем другия чрез затварянето и дистанцирането си, то имайте едно на ум, че може би сте пропуснали момента, в който да изразите гнева си и той се е превърнал в желание за наказание.

Предизвикателство е първо да осъзнаем поведението си и да си го признаем пред себе си. Защо не и пред другия? Да се погрижим за детската част от нас, която реагира първосигнално с отдръпване, като си изградим по-зряла реакция на същата ситуация. Звучи лесно на думи, но ако се опитате в ситуация съзнателно да промените начина си на реагиране, ще усетите колко много смелост изисква това. Това не е лесен процес и съвсем естествено е в началото да провокира нашата съпротива, още повече, когато сме под афекта от конкретната случка и ни идва да обвиним другия. Процесите на самопознание и осъзнаване ни дават шанс да наблюдаваме нашите скрити трудности в отношенията и куража да ги споделим с терапевта, а после и с важните хора в живота ни. 

Автор: Даниела Стоянова

Източник: psychotherapy.alle.bg
Картини: John Everett Millais (8 June 1829 13 August 1896) 

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност