„Животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.” ~ Кърт Вонегът
Henri Matisse, La danse (first version) ,1909
Най-успешните хора в историята – онези, които мнозина наричат „гении“ и „майстори“ в своите области, имат едно общо нещо, (освен таланта) – те са се придържали към специфични и строги рутинни действия.
Рутина може да звучи скучно и обратното на това, което си представяме като „хубав живот“. Щастието, мислим си, се крие в непрекъснатия стремеж за нещо „повече“, независимо какво „повече“. Но това, което не осъзнаваме е, че рутина не означава да седиш в офиса определен брой часове всеки ден. Рутината може да се състои в това да пътувате на ново място всеки месец. Рутината може да бъде нещо съвсем необичайно. Въпросът не е в това, от какво се състои рутината, а колко стабилно и сигурно е подсъзнанието ви в тези повтарящи се действия и в очакваните резултати от тях.
Няма значение от какво желаете да се състои ежедневието ви, важното е да го решите и след това да се придръжате към него. Накратко, рутината е важна, защото навикът създава настроение, а настроението създава възпитателния аспект на личността ви, да не говорим, че да се оставите да бъдете „размяткван“ наоколо от обстоятелствата или хората, или пък да бъдете движен от импулсивност, води до умножаването на всичко, което със сигуност не желаете.
Повечето неща, които носят истинско щастие, не само са временни, непосредствени удовлетворения, но се получават трудно, изискват жертва. И все пак, има начин да убиете усещането, че правите жертва, като интегрирате желаното в нормата или се борите с трудностите чрез регулиране. Това са причините, поради които рутината е важна и присъства в живота на щастливите хора повече, отколкото при останалите.
Вашите навици създават настроението ви, а настроението ви е филтърът, през който изживявате живота си
Може да се предположи, че настроенията се създават от нашите мисли или стресовите фактори, неща, които се появяват неочаквано или ни изненадват. Но това не е така. Психологът Робърт Тейтър твърди, че настроенията се създават от нашата рутина: колко спим, колко често се движим, какво си мислим, колко често мислим за точно определено нещо и т.н. Защото в нервна превъзбуда не ни хвърля една мисъл, а непрекъснатото преповтаряне и преживяване на тази мисъл, което всъщност я утвърждава.
Научете се съзнателните ви решения да контролират деня ви, а не страховете и импулсите
Неопитоменият ум е минно поле. Без контрол, фокус, основа и регулация – всичко може да ви подтикне да мислите, че искате нещо, което всъщност не искате. „Искам да изляза да пийна с приятели тази вечер, а не да подготвя презентацията си за утре“ звучи вярно в краткосрочен план, но в дългосрочен е катастрофално. Да излезеш една вечер вероятно не е толкова важно, колкото подготовката ти за важна презентация. Да се научите да се контролирате е еквивалент на това да се научите да правите съзнателен избор за това от какво ще е направляван денят ви, оставяйки всички останали временни глупости да отпаднат от програмата.
Щастието не се състои в това колко много неща правите, а колко добре ги правите
Повече не е по-добре. Щастието не е в това да изпиташ нещо друго, а постоянно да изпитваш това, което и сега, но по нови и различни начини. За съжаление, са ни учили, че страстта трябва да ни съпровожда при всичките ни дейности и вземане на решения, винаги сме в капан на страха, че не сме щастливи, защото не правим повече неща.
Когато регулирате ежденевните си дейности, деактивирате инстинкта „бий се или бягай“, защото вече не сте изправени пред неизвестното
Ето защо на хората им е толкова трудно да свикнат с промяната и защо хората, които са постоянни в навиците си изпитват повече радост от другите: просто техните инстинкти, породени от страха, се изключват дългосрочно и те могат истински да се наслаждават.
Като деца, рутината ни е давала чувство за безопасност. Като възрастни рутината ни дава усещане за цел
Интересното е, че тези две чувства са по-сходни, отколкото предполагаме. Поне техният произход е един и същ. Това е страхът от неизвестното: като деца, ние не сме съвсем сигурни какво се случва, какво точно правим, когато опитваме нещо ново, не сме съвсем сигурни дали нещо няма да е страшно или вредно за нас. Когато сме възрастни също имаме нужда от рутината, се чувстваме по-спокойни, поради простата мисъл, че „Знам как да направя това, тъй като вече съм го правил преди.“
Рутината постоянно потвърждава, че решението, което сте взели е правилно
Ако сте решили, че искате да напишете книга и се задължавате да пишете по три страници всяка вечер, колкото и време да отнеме завършването й, вие потвърждавате не само своя избор, но и способността си да го направите. Това е най-здравословният начин за валидация.
Рутината се превръща в поток
„Поток“ е това, което се случва, когато станем напълно ангажирани с това, което правим. Всички излишни мисли и тревоги се разпадат и ние присъстваме напълно в изпълняваната задача. Колкото повече обучавате тялото си да се приспособява към различните ви изисквания: като да ставате в 7 часа сутрин, да започвате да пишете в 14 часа и т.н., толкова по-лесно попадате в „потока“ на съзнанието, просто по навик.
Когато липсва рутина, смятаме, че „страхът“ е показател, че правим нещо грешно, вместо да инвестираме в резултата
Липсата на рутинни действия е най-подходящата среда за размножаване на вечното отлагане. Липсата на рутина ни дава възможност да си кажем: „нека сега си почина малко“, когато сме изправени пред краен срок. И така до безкрайност. Но ако сте свикнали да почивате в определен момент, ще си го позволите, защото влиза в рутината ви.
Запомнете едно – рутината, в която е нужно да потънете, трябва да е съставена от повтарящи се действия, които ви харесват, на които наистина се наслаждавате и такива, които ще ви помогнат да стигнете до целта си.
Автор: Бриана Уейст
Източник: thoughtcatalog.com
Картина: Henri Matisse, La danse (first version) ,1909 - wikipedia