Когато се влюбите, започват да разговарят две детски същности ~ д-р Мел ГИЛ

„Търсете силните страни у хората, а не слабите, доброто, а не злото. Защото повечето от нас намират онова, което търсят.“

Д-р Мел Гил е психотерапевт, консултант по международен мениджмънт, световноизвестен инструктор и лектор. Наричат го мотивационен лектор №1 в света. Опитът му в психотренинга, обучението и психотерапията на корпоративно или на индивидуално ниво, обхваща цялото земно кълбо от Хонгонг до Сиатъл и Чикаго, от Канада и Сингапур до Австралия. Основател е на Института за инструктори и лектори в Ню Йорк и е известен е като „човека с прекрасния глас“.

(Eye in Eye, 1894 - Edvard Munch)

Във всеки от нас живее по едно дете, което е опознало доста добре света, дълго преди са сме станали възрастни хора. Макар и да мислим, че продължаваме да опознаваме света, ние научаваме за процесите и взаимоотношенията, на практика за всичко, което е необходимо, за да функионираме в него, преди да сме навършили осем години.

На тази възраст вече сме възприели всичко за това, какво се случва и какво би трябвало да се случи, а също и за начина, по който ще се отнася светът с нас. През останалото време търсим потвърждение на идеите си, на емоциите си, на мислите си, на действията си, на негативизма си и на всичко останало, което става вътре в нас.

Непрекъснато съществува противопоставяне между най-съкровените ни същности, докато създаваме връзки или вземаме трудни решения, винаги има едно малко АЗ, разположено около слънчевия сплит, и едно голямо АЗ, което виждаме в огледалото и което представяме на всички останали – маската, която показваме пред околния свят. Малкото АЗ реагира на голямото, мисловното АЗ. Малкото АЗ изпитва емоции, онова осемгодишно дете в нас, което все още вярва в чудеса, в любовта, която ще получи от принца или принцесата.

Всички тези прекрасни неща, за които сме вярвали, че ще се случат като в приказките, се съхраняват в малкото АЗ. Голямото АЗ обаче реагира на света по различен начин, помни на какво са го учили родителите му, казвайки неща като „Момчетата не плачат“, „Възпитаните момичета не биха постъпили по този начин“, „Само лошите хора вършат подобни неща“, „Ако си добър човек, ще направиш така“ или „За да успееш, трябва да работиш усърдно“ и всички подобни указания и предписания, дадени му преди много, много години и останали в него като механизъм за защита.

И така, изглежда, голямото АЗ разполага с неизменни представи за онова, което трябва или не трябва да се случва и за установените неща в този свят. Заобиколение сме от гъст облак, който за мнозина е трудно пробиваем. Странното е, че тази ваша детска същност се проявява, когато се влюбите и установите интимни взаимоотношения. 

Влюбвате се в човек, на когото вярвате, ето защо искате той да види истинската ви същност. Когато му покажете това малко АЗ, изведнъж осъзнавате, че неговото малко АЗ излиза наяве, т.е. получава се така, че започват да разговарят две детски същности. Много често се срещам с подобно явление при съпружески двойки. 

Например, в най-обикновен разговор пред приятели и семейството си те понякога си разменят следните реприки: „На какъв ресторант искаш да отидем?“, пита съпругата. „Не знам, ти реши“, отговаря съпругът. „С удоволствие бих яла китайска храна“, казва съпругата, на което съпругът отвръща „Да пробваме нещо друго за разнообразие, може ли? Напоследък ходим само в китайски ресторанти“. Така би разговаряло едно голямо АЗ с друго голямо АЗ.

Проявявайки същността си на деца, ако не присъстват приятели или членове на семейството, тези хора биха провели следния разговор: „Къде искаш да хапнем довечера?“ „О, не знам, ти реши.“ „Какво ще кажеш за китайски ресторант?“ „Винаги ходим в китайски ресторант. Защо не пробваме нещо друго за разнообразие?“ В гласа се долавя леко хленчене. Единият от двамата даже може да започне да тропа с крак.

Това е типичното детско его, което разговаря с друго детско его. Животът ви ще е по-лесен, ако схванете тази малка подробност. Ще забележите, че винаги има по един малък човек, едно малко АЗ у хората, без значение дали носят титли като административен директор на компания, президент на дадена страна или нещо подобно. Детската същност винаги присъства, онова малко вечно осемгодишно дете. 

Ако съумеете да го осъзнаете по-добре и да го възприемете на емоционално равнище, връзките ви автоматично ще започнат да стават по-здрави и вие ще можете да постигате моментално хармония с хората около себе си. 

Някои хора притежават вродена способност да го правят. Лесно можете да ги разпознаете. Те са онези, които сякаш имат вълшебно въздействие върху хората и животните – около тях като че ли плува онази неизвестна величина, наречена „харизма“. И те изглеждат „истински“.

От д-р Мел Гил: „НеЗдравият разум“, изд. Бард
Картини: Edvard Munch

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност