Може би много от вас никога не са чували за европейския аналог на българския „Възродителен процес". Това са годините след освобождението на окупираните от Германия територии, когато хиляди жени, заподозрени, че са имали интимни отношения с немските войници са били подложени на унизителни и жестоки действия от страна на сънародниците си.
Във Франция, по време на репресията срещу нацистките любовници, наречени "L'épuration Sauvage", над 30 000 жени са били обект на публично унижение. Много от тези момичета умишлено са набеждавани от тайни сътрудници на Хитлер, целящи да отвлекат вниманието то себе си.
Най-често наказанията се изразявали с бръснене на главите и жигосване със символа на Третия райх.
Много от жените попадали в затворите за години наред или били осъждани на обществено полезен труд и изгнание.
Според докладите, не са малко и случаите на самоубийства, в опит да се избегне срамът.
Още по-страшна била съдбата на децата, заченати от фашисти, чийто брой в цяла Европа, надвишавал 200 000.
Макар, че Правителството във Франция нямало почти никакви ограничения за тези деца, освен да не носят немски имена и да не изучават немски език, повечето майки предпочели да изоставят бебета си, веднага след раждането им.
В един от разказите на Съмърсет Моъм, написан през 1944 г., главната героиня убива детето си, заченато от немски войник. Това не е научна фантастика, не е и художествена измислица, а реалността след края на Втората световна война.
В Норвегия, децата заченати от немски войници наброявали 13 000, като почти всички от тях били обявени за умствено изостанали и изпратени в лудници, където били държани до края на 60-те.
През 2005-та година норвежкото правителство поднесе официално извинение на тези жени и вече порасналите им деца и ги обезпечи със сумата от 3000 евро.