Правилата на 66-годишния английски магнат, филантроп, основател и собственик на Virgin Group
(Richard Branson for ORIGIN Magazine, January 2013, Kate Holstein)
И до днес мой любим герой си остава Питър Пан. Да порасна не е в моите планове.
Бъдете внимателни - повечето неща, които носят печалба, ще направят живота ви безобразно скучен.
Моята майка винаги е искала да мога да се справям сам от малък. Но мисля, че за някои възпитателни методи, днес щяха да я арестуват. Например – веднъж, когато бях на 4 или 5, тя ме изхвърли от колата на път за вкъщи и ми каза да се прибирам сам и пеша.
Никой никога не ме нарича Сър Ричард. Мисля, че няколко пъти се е случвало в Америка, при което всеки път лицата на останалите имаха такова изражение, сякаш участваме в Шекспирова пиеса.
За да се занимавате с бизнес, съвсем не е задължително да губите много време за учене. 5 или 6 години, посветени на опита да организирате бизнес, са много по-полезни, от времето загубено в изучаване на същото. Нима децата прохождат по учебник? Не, разбира се. Децата се научават да ходят, опитвайки се да стъпват сами.
Без чистия късмет в бизнеса, за съжаление нищо не се получава.
Когато започнах, бях млад и неопитен. Имаше много пречки. Например, дълго не ми позволяваха да регистрирам компания с името VIRGIN, защото считаха тази дума за нарушаваща рамките на приличието. Тогава седнах на масата и с почерк на 15-годишен ученик им написах писмо, което започваше така: „Извън всякакво съмнение, думата „девица” не може да нарушава рамките на приличието, защото е напълно обратното на всяко нарушение. Те, разбира се, омекнаха.
Моят бизнес модел е прост – да се заобиколя с велики хора и да им дам достатъчно свобода за създаването на велики неща.
Virgin Airlines се появи на белия свят, когато се опитвах да излетя от Пуерто Рико за Вирджинските острови, а полетът бе отмени поради липса на достатъчно пасажери. Тогава бях на малко повече от 20 години. Известно време бродех по летището, а после наех частен самолет и на един картон написах „Virgin Airlines, 39 долара до Вирджинските острови”. Така, собственото ми разочарование роди мой собствен бизнес. По същата причина днес строя космически кораб – защото НАСА не е заинтересована на прати в космоса нито вас, нито мен.
Не разбирам, защо бизнесмените не умеят да говорят просто. Но на мен ми провървя. Моята дислексия оформи стила ми на общуване – ако едно нещо не може да бъде обяснено с две думи, за мен не струва нищо.
Аз съм твърде дързък. Когато хората ми кажат, че нещо е невъзможно, винаги се опитвам да докажа обратното.
Най-добрата инвестиция, която някога съм правил, не изискваше купища пари. За 125 000 долара купих остров Некер – настоящото бижу на Вирджинските острови.
В моя живот няма никакви „ако тогава бях…”
Всички хора си приличат, защото правят грешки.
Искате съвет, как за една вечер да станете милионер? Вземете своя милиард и опитайте да основете нова авиокомпания.
Веднъж се запознах с жена, която бе напълно парализирана от шията до стъпалата. Независимо от това, тя беше най-щастливият човек, когото някога съм срещал. Тя каза: „Животът е прекрасен, жива съм!”
Свикнал съм с неприятностите. Лодката, на която живеех потъна, лондонският ми офис изгоря до основи, а дома ми на остров Некер го удари мълния и той пламна като факла. Помня как гледахме пожара, а аз казах: „Вещите не са важни”. За щастие, никога не съм бил колекционер на живопис, вина или автомобили, затова вещите за мен наистина нищо не означават. А след няколко месеца, ние направихме на това пепелище сватбата на дъщеря ми Холи. Това беше най-романтичното място за сватба, което съм виждал в живота си, а всички наоколо казваха, че ако къщата ни не беше изгоряла, е трябвало да я подпаля специално за този повод.
Снимки: Jekalo, Forbes,99U, The Huffington Post