За кармичните връзки и хората, които избираме за партньори в живота си
Нека си представим образно, че всички сме оплетени с невидими въжета. В единия край сме ние, а в другия – човекът, с когото сме кармично свързани. Там, където въжетата са силно опънати и ни стягат – това са връзките на зрялата карма, а другите, по-хлабавите, които по-малко ни притесняват – връзките на скритата и зараждащата се карма. Едни от връзките, тези, които са наситени със силно чувство – любов с фатална страст или омраза с грозяща ненавист, са най-опънати, а други, които са в основата на приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – най-разхлабени.
Ние се стремим да се освободим най-напред от онези „въжета", с които сме привързани най-здраво. Това са отдавна създадените кармични връзки, чакащи хармонизиране. Те придръпват нашия дух от Отвъдния свят, за да се роди в определена семейна среда, род и народност. Те ни тласкат към определен брачен партньор.
Иисус Христос казва: „врагове на човека са неговите домашни”, с което иска да изясни именно тази кармична зависимост, като ни научи как да се освободим от нея с новата заповед – „Да обичаме враговете си".
Изразът „привързаност към някого", който често използваме, за да изтъкнем близостта ни, трябва да бъде заменен със „свобода и доброволно сътрудничество". Защото всяка привързаност ни лишава от духовна свобода.
И така, по принципа на резонанса, теглени от „въжето" на кармичната връзка, ние се раждаме в определено семейство. Единици са тези, които по пътя на ускорената си еволюция, са добили правото сами да избират родителите си, право, давано само на онези, които изпълняват важна духовна мисия. В обикновените случаи ние не можем да проявим свобода на волята при този съдбоносен за всеки човек избор.
Изборът на брачен партньор ни изглежда свободен и сякаш зависим от личното ни желание. Но така ли е всъщност?
Кармичната връзка съпруг-съпруга се явява в три разновидности. Положителна – когато между тях е имало любов, но са били разделени от външни фактори. Отрицателна – когато е имало брак, но са се разделили като врагове. Неутрална – когато и двамата са били приятели от един и същи пол.
В първия случай главният фактор в брака е любовта. Във втория – необходимостта (сякаш съществува вътрешна съпротива). В третия – чистото приятелство.
В първите два случая бракът е кармичен и неизбежен, в третия – може да бъде отклонен.
Кармичната връзка в брака като правило се реализира с раждане на дете. Има случаи обаче, когато връзката между мъжа и жената не е кармична, но пак се стига до раждане на дете. По-късно може да се разбере (ако сме наблюдателни), че събирането е било необходимо за хармонизиране на връзката най-вече между родител-дете (майка-дете или баща-дете), или между братя и сестри.
Всички ние сме свързани кармично със своите родители, братя и сестри, а понякога и с по-далечни роднини. При събирането в брак всеки поделя тежестта на кармичната връзка с брачния си партньор, което усложнява новата ситуация.
Вътрешното спокойствие на всеки един от нас зависи от нас самите, а не от брачния ни партньор. То ще настъпи тогава, когато преодолеем изискванията към другия и се научим да живеем духовно независими. Ако не можем да постигнем вътрешна хармония, излишно е да я търсим в брака.
Хармонични връзки или бракове са най-вече тези, които са предопределени за изпълнение на важна духовна мисия.
Много често, под напора на сексуалния инстинкт, ние прибързано създаваме взаимоотношения, които довеждат по-късно до недоволство, разочарование и духовна неудовлетвореност.
Обратно – в желанието си за самоусъвършенстване, ние се отказваме от сексуален контакт и допускаме само взаимоотношения, създадени на базата на духовната близост. Това често води също до неудовлетвореност, нервност и потиснатост.
Къде е щастието в отношенията мъж-жена?
При една групова медитация, след задаване на съшия въпрос, пред погледа ми се появи видение на книга. Разбрах, че уводът, който най-напред трябва да се прочете, за да се разбере за какво става дума в книгата, е любовният трепет, любовната искра, лъчът, който е изпратен към сърцето ни, за да обърнем внимание на определения партньор. Това е влюбването – емоционалната близост.
Изложението на книгата трябва да отразява пътя на двама души към една и съща цел. Ако тази тема липсва в съдържанието, разочарованието е неминуемо. Съвместният път към една цел е духовната близост.
Заключението, което дава развръзката, пълнотата на съдържанието, изводът – това е сексуалната близост.
Така че, за да бъде книгата на щастието между двама души пълна, трябва да има увод, изложение и заключение, така както за една пълноценна връзка е необходимо емоционално привличане, обща духовна цел и естествена сексуална близост. Иначе книгата ще бъде непълна, неиздържана и незавършена.
Избрано от „По Спиралата на Еволюцията”, Мариана Везнева
Илюстрации: Love by Janine Daddo
