Единствено осъзнаването на чувствата може да отвори вашето сърце ♥ Гари ЗУКАВ и физиката на душата

 „Ние сме започнали да възприемаме чувствата като безполезни придатъци, нещо подобно на сливиците - не са ни нужни, но могат да ни болят и да създават проблеми.”

(The Poem of the Soul Reality, by Anne Francois Louis Janmot, Musee Des Beaux Arts Lyon)

СЪРЦЕ

Логиката и разбиранията на петсетивната личност се раждат в ума. Те са продукт на интелекта. По-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е способно да отрази по един смислен начин душата, идва от сърцето. Следователно, за да достигнете до това по-високо ниво, се изисква отблизо да следите чувствата си.

За един петсетивен човек централното място на сърцето в по-висшето ниво на логиката и разбиранията, което е характерно за многосетивния човек, както и чувствителността към емоционалните импулси могат да се сторят ненужни, понеже те не помагат в постигането на външна сила. Тъй като сме свикнали съзнателно да търсим и да овладяваме външната сила, ние сме започнали да възприемаме чувствата като безполезни придатъци, нещо подобно на сливиците - не са ни нужни, но могат да ни болят и да създават проблеми. Така стремежът към външна сила води към потискане на емоциите. Това важи за нас като индивиди и като цяло.

Това, че смятаме чувствата за ненужни, владее нашия начин на мислене и определя ценностите ни. Възхищаваме се на неумолимия бизнесмен, който уволнява работниците си, за да трупа външна сила. Възнаграждаваме военния, който е причинил на себе си и на другите болка и смърт, за да постигне външна сила. Почитаме държавника, когото състраданието не може да докосне

Когато затворим дверите на чувствата си, ние затваряме дверите на жизненоважните потоци, които задвижват и изпълват с енергия мислите и делата ни. Ние оставаме чужди на процеса, чрез който развираме влиянието на емоциите върху самите нас, върху природата и върху другите хора, нито пък долавяме въздействието на емоциите на другите хора върху самите тях, върху природата и върху нас. Когато не осъзнаваме емоциите си, не можем да свържем резултата от гнева, тъгата, скръбта и радостта - в самите нас и в другите - с причината за тях. Не можем да различим в себе си самоличността от душата. Без да осъзнаваме чувствата си, не можем да изпитваме състрадание. Как можем да споделим страданията и радостите на другите, ако не съумяваме да изпитаме своите?

Ако не сме запознати отблизо с емоциите си, не можем да възприемем движещите сили в основата на емоциите, начина, по който тези сили функционират, и целите, към които са насочени. Емоциите са минаващи през нас енергийни потоци. Като осъзнаем тези потоци, ние сме направили първата крачка в разбирането как и защо сме дошли на този свят. Емоциите отразяват намеренията. Следователно осъзнаването на емоциите води към осъзнаване на намеренията.

Всяко разминаване между съзнателното намерение и емоциите, които го съпътстват, води директно към нецялостната част от човека, която се нуждае от изцеление. Ако например вашето намерение да се ожените причинява болка вместо радост, като проследите болката, ще стигнете до подсъзнателните намерения. Ако намерението ви да напреднете в работата ви носи мъка вместо удовлетворение, като проследите мъката, вие ще стигнете до подсъзнателните намерения.

Когато не осъзнавате емоциите си, вие не сте способни на почит. Почитта не е емоция. Тя е начин на съществуване, но пътеката на почитта минава през сърцето, а единствено осъзнаването на чувствата може да отвори вашето сърце.

По-висшето ниво на логика и разбиране, което многосетивният човек притежава, разкрива връзки между нещата и смисъл там, където петсетивният не може да го забележи. Един петсетивен човек не е способен напълно да обработи информацията, идваща от сетивата. Възприемането на действителността е накъсано. Вселената сякаш е разединена.

Петсетивният човек може да стигне до извода, че вътрешните движещи сили се отразяват на възприятията, и да формулира това правило като поговорка или клише, например: „усмихни се и светът ще ти се усмихне". Може да открие и закономерности в материалната действителност и да ги изрази в закони като: „едно тяло в праволинейно равномерно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила". Но въпреки всичко петсетивната личност не е способна да почувства връзката между тези сфери и затова не може да учи за едната от другата. Не успява да усети еднаква пълнота от всяка.

Науката например е отражение на божествения импулс да търсим връзките между аспекти от живота, които на пръв поглед изглеждат несвързани. Тя е върховото постижение на петсетивния човек, но все пак, когато плодовете на науката се възприемат само посредством логиката и разбиранията му, вътрешните движещи сили - чувствата и намеренията, сякаш не са свързани с материалния свят. Струва ни се, че нито суперновите, нито скоростта на разпадане на атомните частици, нито нещата между тях се влияят от чувствата и мислите на хората.

Когато към откритията на науката се подходи с логиката и разбиранията на многосетивния човек, между вътрешните движещи сили и закономерностите при физическите явления изникват дълбоки връзки. За многосетивния човек например законът: „едно тяло в равномерно праволинейно движение ще остане в движение, докато не му въздейства някаква сила", отразява не само как функционира една динамична сила в рамките на времето, пространството и материята, а също и една по-дълбока движеща сила, която функционира и в нематериалната действителност.

Какво точно значи това?

В училището за кандидат-пехотински офицери имах приятел - висок, приветлив и приятен на вид младеж от Кентъки на име Ханк. Ханк и аз веднага си допаднахме. На няколко пъти той ме подкрепяше с физическата си сила, когато товарът ми тежеше, а аз му помагах да преодолее някои интелектуални препятствия, например в изчисляването на артилерийската траектория. Минахме през много приключения и приятелството ни се заздрави.

Когато завършихме, ни разпределиха в различни организации. Загубих следите на Ханк, докато не се натъкнах на него в Сайгон. Той бе ранен и благодарение на приятелството си с някакъв генерал бе разпределен в една част, която аз редовно посещавах. Докато служеше в Сайгон, той се запозна с една красива радиоводеща и те се сгодиха. Смятах ги за съвършената двойка - висок, хубав капитан и красива, уважавана знаменитост.

Отново изгубих Ханк от погледа си, докато не напуснах армията. Един ден ми се обади и каза, че жена му идва по работа в близкия курорт и ме помоли да се срещнем там. Когато се видях с Ханк, който вече също беше цивилен, той ми се стори разтревожен, а типичната му небрежност сякаш беше попарена. Каза ми, че си сменил името на Хал и се извини, че жена му няма възможност да дойде с нас. Известно време поговорихме, а когато го попитах какво всъщност прави, той отвърна: „Търся си място под слънцето.”

Последното, което чух за Ханк, бе, че се е самоубил. Когато по-късно имах възможност да се видя с жена му, тя ми разказа трагедията на техните брачни отношения, колко унил бил Ханк и как се самоубил. Веднага след войната във Виетнам броят на самоубийствата сред ветераните бе значително по-голям в сравнение със самоубийствата сред обикновените хора. Така че твърде вероятно бе Ханк също да е страдал от преживяванията си във Виетнам. Но все пак при него се наблюдаваше и влиянието на една по-често срещана движеща сила.

За Ханк не бе присъщо да си задава задълбочени въпроси за живота. Не се интересуваше от смисъла на своето съществуване върху тази земя, понеже това би го заставило да промени начина си на живот, а това не му харесваше. Живееше, без много да размишлява, и един ден усети всепоглъщащата празнота и безпомощност.

Каква е връзката между живота на приятеля ми и първия закон на движението: „едно тяло в равномерно праволинейно движение ще остане в такова движение, докато не му въздейства някаква сила"? Какво се разбира под „равномерно праволинейно движение" по отношение на човешкия живот и каква е онази „сила", която променя това движение?

На вид животът на Ханк не бе праволинеен. Израснал във ферма в Кентъки, той става военен офицер, пътува на хиляди мили от дома си, оженва се за знаменитост и слага край на живота си. Липсата на съзнателност в живота на Ханк обаче е постоянен фактор. Нито опитът от детството, нито военната служба, нито бракът успяват да накарат Ханк да обърне сериозно внимание на по-дълбокия смисъл на своето съществуване. Болките и радостите, преминали през него, не се отразяват върху начина, по който възприемаше себе си и бъдещето си.

Ханк не се опита да проследи случилото се в живота му до неговия корен. Тъкмо напротив, той се страхува да търси източника на нещата. В резултат на това животът му протича еднообразно неосмислен, еднообразно неосъзнат, от раждането до освобождаването от тялото. Той преминава през ситуациите, които бяха необходими за балансирането на енергията на душата му, реагира на тях съобразно навиците, довити посредством кармата на душата си и средата, в която се е родил, и с всяка реакция несъзнателно си създава нова карма.

Състраданието, което Ханк донася в този свят, крепеше много хора около него, включително и мен, но той не му позволява то да стане негов основен център. Той не прави усилие да се устреми към душата си. Прекарва живота си, опитвайки се да реализира стремежите на личността си, и се пристрастява към тези стремежи до такава степен, че дори не се опитва да ги промени. Ето как животът на Ханк бе „тяло в равномерно движение", което никога не срещна „сила".

Каква е „силата", която Ханк не срещна?

Грегъри бе вял, произхождащ от средната класа, образован мъж от североизтока. Детството му вило емоционално трудно и той израснал, изпълнен с гняв и огорчение, свикнал да манипулира хората. Не беше способен да се сприятелява, а избухливият му нрав караше хората да го отбягват. Това още повече усилваше презрението, което Грегъри изпитваше към живота и към другите хора, но той не спираше да се запита каква роля играе самият той в това, което се случва.

Когато най-сетне темпераментът му и неприятният му характер принудиха жената, с която живееше, да го напусне, Грегъри изпадна в дълбоко страдание не само заради загубата, но и понеже разбра, че това събитие е повторение на един отдавнашен модел, при който той винаги страда - да бъде отхвърлян. Той твърдо реши да се изправи лице в лице с болката си и с този модел. Заживя в уединение и започна да търси в себе си дълбоките причини за своята болка.

Когато след няколко седмици се върна в света, както възгледите му, така и ценностите му се бяха променили. Започна да омеква и малко по малко старите му маниери започнаха да изчезват. През следващите няколко години той стана по-чувствителен към околните. Цинизмът му отстъпи място на изявяващата се радост, гневът му се стопи. Централно място в живота му заеха другите хора. Сега животът му е плодотворен, а той черпи сили от добрините, които върши за околните.

Грегъри не стигна до тези промени без усилия. От един изпълнен с гняв и презрение човек, свикнал да манипулира, той стана мили внимателен, но това пътуване през болката изискваше огромна смелост. Въпреки всичко, като се отдаде на това търсене, той трансформира живота си. От позицията на съзнанието на Грегъри равномерното движение на живота му е значително променено от решимостта да се изправи срещу болката, като на помощ идва и решимостта му да изгради нов начин за възприемане на света. „силата", която променя „равномерното движение" в съществуването на Грегъри, е решението да подходи към живота съзнателно. Без това решение животът на Грегъри би продължил като живота на Ханк - по пътя на подсъзнателното, създаден от кармата и реакциите му спрямо извиканите от нея ситуации.

Нима можем да интерпретираме така първия закон за движението, който описва движението на едно физическо тяло при идеални условия? Нима когато се интерпретира по този начин, първият закон за движението не е просто метафора, която удобно ни служи да опишем една нефизическа динамика, една нефизическа движеща сила? Нещата са по-дълбоки от това. Законът е отражение в материалната действителност - в света на физическите обекти и явления - на една по-голяма нефизическа движеща сила, която функционира в нефизическите сфери. Това е физиката на душата. Когато науката и нейните открития се възприемат с овладяното от многосетивния човек по-висше ниво на логиката и на разбиранията, те разкриват същото богатство, което самият живот изявява навсякъде безспирно.

От: „Мястото на душата“, Гари Зукав, Изд. Сарасвати

Картина: The Poem of the Soul Reality, by Anne Francois Louis Janmot, Musee Des Beaux Arts Lyon - artclon.com
Снимка: commons.wikimedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност