Живеем в свят, в който сватбата e по-важна от любовта, погребението - по-важно от покойника | Едуардо ГАЛЕАНО

Роден през 1940 г. в Монтевидео, Уругвай, едва 13-годишен Едуардо Галеано започва да пише политически коментари за местен вестник. По-късно е редактор на различни вестници и списания (вкл. сп. „Християнство и революция”), главен редактор на вестника на Университета в Монтевидео и ежеседмичника „Marcha”, директор на ежедневника „Еpoca”. След военния преврат през 1973-та напуска Уругвай и живее в изгнание в Аржентина, където ръководи сп. „Crisis”. Когато политическите обрати го правят нежелан и там, Галеано намира пристан в Испания. През 1984 г. се връща в родината си, а на изборите в Уругвай подкрепя широк ляв фронт. На 26 януари 2006 г., заедно с Габриел Гарсиа Маркес, Фрей Бето, Пабло Миланес, Ернесто Сабато и други известни дейци на културата, Галеано се обявява за предоставяне на независимост на Пуерто Рико. Творчеството му е популярно с хуманната си и лява насоченост. Сред най-известните му книги са „Репортажи” (1967), „Отворените вени на Латинска Америка” (1971, забранена от всички десни режими в региона), „Памет за огъня” (1982-1986), „Книга на прегръдките” (1989), „Футболът на слънце и на сянка” (1995), „Нагоре с краката” (1998) и др.

(1940 ~ 2015)

Няма невинност в богатството. А всяка свобода, всяко унижение, всяка мизерия, всеки ужас се корени някъде дълбоко в човешката история. Светът, в който живеем, е организиран по толкова несправедлив начин, че богатите страни мислят за богатствата си като за дар от Бог. Сякаш Бог е решил, че те трябва да са богати и свободни.

§

Живеем в свят, в който сватбата e по-важна от любовта, погребението - по-важно от покойника, външността - по-важна от ума. Ние живеем в култура на опаковка, презираща съдържанието.

§

Всички сме смъртни до първата целувка и втората чаша вино.

§

Моралът на пазара стана морал на обществото.

§

Аз не вярвам в благотворителността. Аз вярвам в солидарността. Благотворителността е толкова вертикална. Тръгва от върха към дъното. Солидарността е хоризонтална. Уважава отделната личност. Имам много да уча от другите хора. 

***

ОБЛАЦИ

Облак отронил капка дъжд върху спяща жена. След девет месеца жената родила близнаци.

Когато близнаците пораснали, те поискали да научат кой е баща им.

- Утре сутринта, - казала жената, - погледнете на изток. Там ще видите облак, приличащ на кула.

През цялата земя преминали близнаците, после се качили на небето и накрая стигнали до своя баща.

Баща им не повярвал, че са негови деца и им казал:

- Докажете го.

Един от близнаците изпратил на земята мълния. Другият - гръм. Но Облакът още се съмнявал. Тогава близнаците влезли в морето и излезли от него невредими.

След това Облакът им освободил място до себе си и те останали на небето сред многобройните си братя и племенници.

(Из „Първите гласове. Митове. Легенди. Пророчества” (1992), превод: Литературен свят)

Източник: literaturensviat.com
Снимка: Psychology Spot

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност