Заклинание на словото
Ликувай, първо слово
На порив благороден,
Разраствай звън стоманен
На родния език,
Възрадвай небесата,
О реч на дух свободен,
С победно словословие
На твоя ден велик!
Възспирай всяко ехо
От дните на ридание,
Когато Бог отвърна
Окото си от нас,
И цял народ запътен
Към кръстното страдание,
Дочу присъда страшна
От своя собствен глас!
Прогонвай всеки спомен
От времето проклето,
Когато гробът зина
Пред всеки верен син,
А нощем в тишината
Шумяха три морета
За мъртвите витязи,
Светии до един!
Изпълвай с лъчезарност
И нощите, когато
Ще слизат живи сенки
През тъмната луна,
Веднъж на три години
Те бързат към земята
На старжа да застанат
При свойте знамена.
Ликувай, светло слово
На радост благородна,
Не спирай, звън безсмъртен
На българската реч,
И песни да разгласят,
Че волята свободна
Пред стъпките на Бога
Полага своя меч!
О нивга не загива
Народът, който може
Закона на живота
Самин да изкове,
Сълзите на Голгота
В победен химн да сложи,
На братската трапеза
Врага да позове!
* Портрет на Теодор Траянов, lit.libsofia.bg