„Женските очи казват всичко, ако имаме вътрешен взор да разгадаем словата им.“

Преди 128 години, на първи декември, шотландският писател сър Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой e детектив Шерлок Холмс. Днес той е  най-прочутият детектив на планетата, което може би отчасти се дължи на факта, че в разказите си Дойл описва много от методите на криминалистиката, които са били неизвестни на полицията по онова време. Чрез разказите си писателят дава на разследващите органи чудесни идеи - като например събирането на фасове и пепел от цигари, идентифицирането на пишещи машини, разглеждането на местопрестъплението през лупа и всякакъв вид събиране на веществени доказателства и извършване на огледи. Впоследствие полицаите възприемат широко тези и други от методите, характерни за Холмс и ги използват при разследването на престъпления.
По професия сър Артър Конан Дойл е офтамолог, на което може би се дължи и почти свърхестествената наблюдателност на героя му.
Ето някои от емблематичните изказвания на гениалния детектив Шерлок Холмс, често наричан „синоним на наблюдателската дарба и гениална дедуктивност“ и неговия помощник д-р Уотсън:

 

Аз чета само криминалната хроника и скръбните вести. Те са най-поучителни.

Моя стара максима е, че като изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда.

Приветливостта на някои хора е по-смъртоносна и от изблиците на жестокост у приматите.

Женските очи казват всичко, ако имаме вътрешен взор да разгадаем словата им.

Моля да не споменавате името ми във връзка със случая, тъй като желая да ме свързват само с престъпления, чието разкриване представлява известна трудност. Да вървим, Уотсън!

Никога не гадая. Противен ми е този отвратителен навик, той вреди на способността да се мисли логично.

Ти също виждаш, но не умееш да забелязваш. Разликата между едното и другото е ясна.

Именно, драги Уотсън. Вашата мисъл, колкото и да е дълбока, и на мен ми мина през ум.

Започвам да си мисля, Уотсън, че правя голяма грешка, като давам такива разяснения за методите си. Както знаеш, "Omne ignotum pro magnifico" - или преведено: "Всичко неизвестно се смята за възвишено". И ако продължавам да изпадам в откровения, има опасност скромната ми репутация да се провали.

Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие.

Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.

Шерлок Холмс:
- Тогава отидохте до дома на свещеника, почакахте отвън известно време и накрая се върнахте във вилата си.
- Откъде знаете?
- Проследих ви.
- Не забелязах никого.
- Точно така става когато аз следя някого.

Проявил си изключително постоянство в разследването си, Уотсън. В момента не мога да се сетя за нито една грешка, която да си пропуснал да направиш. В резултат на действията си успя да вдигнеш тревога навсякъде и все пак нищо да не откриеш.

Никога не гадая. Сериозна грешка е човек да създава теории преди да има достатъчно информация. Неусетно той започва да извърта фактите, така че да отговарят на теориите, а не теориите, за да отговарят на фактите.

Колкото по-глупаво, очевидно и саморазбиращо се е нещо, толкова повече внимание изисква. Очевидното често е неистинно.

Всяко разследване изисква факти, а не легенди, митове и слухове. Успехът винаги е ужасно капризен.

Има хора, които като не притежават други способности, майсторски изгарят в другите техните способности. И това им доставя удоволствие.

Всички смъртни са уязвими!

Човек, чиято смърт носи радост на другите, със сигурност приживе е бил чудовище.

Най-лесният начин да повярваш в преселението на душите, е като започнеш да изучаваш фамилните портрети.

Д-р. Уотсън:
Нищо не ми доставяше такова удоволствие, както възможността да наблюдавам Холмс и да се възхищавам на неговите бързи изводи, винаги основани на логиката...

- Нали не си ранен, Уотсън?! За Бога, кажи ми, че не си ранен!
Струваше си да ме ранят, струваше си да получа безчет рани, за да разбера каква преданост и любов се криеха зад хладната маска. Бистрите му, безпощадни очи се замъглиха за миг и строгите му устни затрепериха. За пръв и единствен път зърнах не само великия ум, но и голямото сърце. Всичките години на скромна, но всеотдайна помощ достигнаха върха си в този миг на откровение...

Снимки ~ web.de, cameronmoviesandtv.wordpress.com