Там, на връх Хаджи Димитър, стърчи огромният гниещ труп на една отминала епоха... като лош спомен от срамно минало, като символ на зловещото бесило на свободата. Ние вече веднъж обърнахме поглед към него в статията „Бузлуджа – руините на срама или архитектурен феномен", но днес ще видим това безславно туловище през чуждите очи - тези на пътуващия фотограф.
За него Бузлуджа не е нищо от изброените по-горе, дори напротив. Той е изминал хиляди километри, за да види и увековечи тази грамада. И макар да знае историята й, предпочита да я нарича българското НЛО. Може би заради мистицизма на внушението, може би заради силата на хиперболата... кой знае?!
Всяка година броят на авантюристите от цял свят, които идват у нас с едничката цел да посетят Бузлуджа, се увеличава все повече. За рушащият се комунистически монумент се пишат пътеписи, разказват се истории и легенди.
Каква ирония, нали? Едно срамно минало да гради славният ни имидж!
