„Би бил изненадан колко малко знаеш дори за вчерашния ден.“
Бийтпоколението е тесен литературен кръг от група писатели, главно в САЩ, който се оформя след Втората световна война и достига международна слава през 1950-те год. Те повлияват развитието на контракултурата и много от техните идеи и елементи се вливат в движението на хипитата през 1960-те. Един от най-известните представители на това поколение е Джак Керуак с произведението си „По пътя“, роман, считан за евангелието на търсещото себе си поколение. За вдъхновението си, авторът споделя:
„Взех идеята за спонтанния стил в „По пътя“, след като видях колко добре Нийл Касиди пишеше писмата си до мен – всичко в първо лице, бързо, лудо, споделящо, напълно сериозно, всичко в детайли - с истинските имена в неговия случай; само дето бяха писма. Спомням си още предупреждението на Гьоте, по-скоро неговото пророчество, че бъдещата литература на Запада ще бъде по природа изповедна. Достоевски изпророкува същото и може би щеше сам да го започне, ако беше живял достатъчно дълго, за да напише замисления шедьовър "Житието на великия грешник“.“
Керуак днес се смята за един от най-важните американски автори въобще. Той е този, който накара хората да затворят очи и да мечтаят. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Както казва в „По пътя“: „Не може вечно да продължаваме така – да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо.“
Това търсене го кара да експериментира с наркотици и психеделици, да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. В романите на Керуак става дума и за приятелството му с учителя Алън Уотс, а по въпросите за смисъла на човешкото съществуване влиза в дискусии и с известния дзен будист Д.Т. Сузуки. Едно от произведенията му свързано с будизма е „Събуди се – Животът на Буда“, което всъщност е биографията на Сиддхартха Гаутама.
Умира от цироза на черния дроб едва на 47 години.
(Kerouac's Naval Reserve Enlistment photograph, 1943)
Единствените хора за мен са лудите. Онези, които са луди да живеят, да говорят, да бъдат спасени, онези които копнеят за всичко. Онези, които никога не се прозяват и никога не казват нещо само колкото да запълнят мълчанието с баналност. Онези, които горят, горят, горят като приказно красиви жълти свещи, взривяващи се паяци на фона на нощното небе.
Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие.
Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро за никого.
В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят.
Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…
Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…
Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй – и никога не съжалявай.
Може би това е животът... Мигване на окото и мигащи звезди.
Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество.
Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е.
Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим?
Помисли си какви са им грижите – броят километрите, умуват къде да преспят нощес, колко пари ще струва бензинът, какво ще е времето, как да стигнат там, закъдето са се запътили, а пък те, така или иначе, ще стигнат, нали разбираш? Те изпитват необходимостта да се тревожат и да мамят времето, като си измислят разни неотложни задачи, те са вечно угрижени, вечно се оплакват, душите им наистина не мирясват, докато не се натоварят с някоя хубава изпитана грижа, а след като веднъж я изнамерят, приемат подходящата за нея физиономия и тя, нали разбираш, е нещастна; през цялото време нещастието кръжи около тях, те го осъзнават, това също ги измъчва – и така без край.
Предложиш ли им онова, което тайничко искат, те, разбира се, веднага се паникьосват.
Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки.
Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как?
Би бил изненадан колко малко знаеш дори за вчерашния ден.
Нека природата да се занимава със заледяването, сплашването и изолирането на този свят. Нека хората работят и се обичат, и я отдалечават.
Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
Хората са като кучета, не като богове – колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят - но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.
Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
Прости на всички за своите собствени грехове и им кажи, че наистина ги обичаш, както е в действителност.
Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.
Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.
Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.
Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни.
Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо - и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?
Ако имаш одеяло, притежаваш твърде много.
Всичко ми принадлежи, защото съм беден.
По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.
В затвора човек си обещава правото на живот.
Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.
Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.
Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове…
Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.
Така наречените щастливи хора са лицемери – това значи, че дължината на вълната на щастието не може да работи без необходимата измама, без малко заговори и лъжи и криене. Лицемерие и измама, без индианци. Без усмивка.
Снимка: commons.wikimedia.org