Когато магаретата имитират хората… Или обратното. Сатирично-трагикомичната басня на един от най-значимите немски поети на XIX век.
(Heinrich Heine ~ Moritz Daniel Oppenheim, 1831)
Магаретата избиратели
За свободата бяха, но от страх
те знамената свиха –
да изберат за цар едно от тях
животните решиха.
Събраха се – от всеки вид и род –
и партиите разни
разпалиха се, пуснаха се в ход
интриги безобразни.
Деец в магарешкия комитет бе
Марко Старовремски –
със чер-червен-златист трицвет
и дрехи чисто немски.
Конете с малък, нерешаващ брой
не вдигнаха трибуни.
Смутени от магарешкия вой
наведоха муцуни.
Но кон за цар един предложи пак…
Магарешкият председател тогава рипна,
тропна гневно с крак
и изрева: „Предател!
Предател! Ясно в твоите черти
личи си емигранта –
не си магаре, а роден си ти
от мръсна чужда кранта!
На зебрата си внук – познавам аз
по шарки, по походка,
а в чуждия акцент на твоя глас
звучи еврейска нотка.
Дори и наш, но умен и студен
да те търпя не мога.
Ти с дух магарешки не си дарен,
не вярваш и във бога.
Но аз – магаре съм! С ума мъглив,
с осанката юнашка,
магаре съм със всеки косъм сив
на своята опашка!
Не френско муле със свободен прав,
а немско съм магаре.
Разбран, послушен, с гръб набит и здрав,
родът ми много стар е.
Дедите ми със бунтове и мъст
не са се опетнили –
пренасяли торби със бодър тръс,
усмихнати и мили.
И мирно кожите им днес лежат
във гроба – сетно ложе –
с нетленен дъх, над всинца нас
те бдят там – от небето боже.
О, вечна слава вам, деди!
Амин! В мир яжте райско жито!
От пътя ви не ще се отделим
дори с едно копито.
Блажен съм, че магаре се родих!
От родна раса, сиво.
От всички покриви извикал бих: –
Магаре съм щастливо!
Великото магаре, мой баща,
и то е с родно име!
На родно мляко вкусих сладостта
от майчиното виме.
Магаре съм! Кълна се тук пред вас –
на моя скъп родител,
на бащините магарии аз
ще бъда продължител!
Магарешки съвет ви давам тук
да изберем магаре!
Та в царството такова кой ли друг
с достойнствата на цар е?
Магарета, и-а, и-а-ра-ра!
Не сме слуги на коня!
Конете долу! Качвайте, у-ра,
магарета на трона!“
Тъй рече патриотът.
Трепет див разнесе се в салона.
Ревеше всеки родолюбец сив:
„Магарето на трона!“
Обкичиха магарешкия врат
с венец за тази вярност,
а той, честит, размахваше отзад
опашка с благодарност.
Изображение(заглавно): Heinrich Heine, 1828, by Gottlieb Gassen, commons.wikimedia.org