„Когато валежите слагат край на сушата в Нигер", казва фотографката Тери Голд, „хиляди номади Wodaabe, заедно с още няколко хиляди от ценните си животни, прииждат през пустинята в чест на фестивала Guérewol. Като част от едноседмичното събитие, мъжете се обличат в традиционни премени, украсяват лицата си с бои и в продължение на часове танцуват и се представят, с надеждата да спечелят възхищението на набор от млади жени съдии. Победителите се избират по сила, издръжливост и красота."

„Нигер е една от държавите в Африка, която не е посещавана от туристи през последното десетилетие, обяснява фотографката", ръководена в пътешествието си от Лесли Кларк, основател на The Nomad Foundation. Заради политическата среда и заплахата от членове на Ал Кайда, идващи от северната граница с Либия, по настояване на правителството Голд била заобиколена от 18 въоръжени охранители и пътувала в добре оборудван за целта камион.

Тъй като племената Wodaabe са разпръснати по тези земи, Голд и спътниците й не знаели кога точно ще се съберат за годишния фестивал. Wodaabe се управляват от капризите на саваната Сахел; в ритъма на природата те следват стъпките на своите кози, камили, магарета, овце и говеда в преследване на водни ресурси, които се променят непрекъснато спрямо сезоните. Животът за номада е коварен, но Голд намира в начина им на живот красотата на Wodaabe. Техните философии се основават както на горчивината на тяхната борба, така и на изобилстващите награди на тяхното постоянство. Само през дъждовния сезон Wodaabe могат да се сближат като общност, да си намерят любовници и да извършат вековни обичаи. А Guérewol, разказва Голд, е радостна гледка, изпълнена със смях, радост и танци.
За да обясни дългите седмици в очакване и нелекото си пътуване до племената Wodaabe Тери Голд цитира една тяхна поговорка: „Който не може да се пребори с пушека, никога няма да стигне до огъня."

2

3

4

5

6

7

8

9

10

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

Източник и снимки ~ lenscratch.com