Patricia Willocq е фотограф и е израснала в Конго. Прекарва години далеч от родината си, но още от малка е запленена от явлението албинизъм.
„Да се родиш с албинизъм в много части на Африка, не е най-добрият подарък, който животът може да ти поднесе. В Конго положението на тези хора е доста по-добро, отколкото в Танзания или Бурунди, където биват убивани или осакатявани от лекари-вещици и отритнати от обществото като цяло.“
Една от страните с най-висока честота на албинизъм е Танзания, където се смята, че със състоянието живеят около 150 000 души. Това я мотивира да се върне в родината си и да документира хората с албинизъм в Африка. Нарича проекта „Черен абанос“.
Албинизмът е рядко генетично наследствено заболяване, което засяга средно 1 на 17 000 души. Предизвиква се от нарушение в образуването на пигмента меланин в кожата. Меланинът представлява естествен филтър срещу вредното въздействие на слънцето. Неговата липса прави очите и кожата изключително чувствителни към слънчевата светлина. Поради това албиносите са по-предразположени към рак на кожата. Зрението също се засяга. Много от хората с албинизъм носят различни видове лещи, за да могат да четат или работят.
Състоянието им е проблемно от здравословна гледна точка, но още по-големи проблеми възникват и от особената стигма, която обществото слага върху тях. И тъй като дискриминацията, която се налага да търпят не е на основа етническа принадлежност или пол, съществува из целия свят.
Невежеството, поради ниските нива на грамотност, все още храни суеверия. В страна, където повечето хора имат тъмна кожа, е невъзможно да останеш незабелязан, когато в твоята кожа липсва пигментация. Тъй като са рядкост, много от тях са изолирани от своите общности, а често и подлагани на изтезания, тъй като им се слага печат „прокълнати“. Тази поредица от кадри цели да насърчи разбирането и толерантността към тази малцинствена група.
Снимки: Patricia Willocq
