Понякога дори най-любящите родители се преобразяват... и стават диви зверове. Много майки и бащи повишават глас и крещят, досущ по начина, по който са го правили собствените им родители. Някои пък използват крещенето само тогава, когато са много разстроени или гневни. Замисляли ли сте сте, как всеки ваш истеричен изблик ранява чувството за собствено достойнство на детето и как бавно разрушава душевната връзка помежду ви?

unna

Когато родителите крещят, децата се страхуват. Те възприемат всеки вик като нападение и затова съвсем естествено се настройват за отбрана или бой. Или пък решават да избягат, за да се спасят физически и емоционално от това нападение.

Децата се учат на комуникация подражавайки на своите най-близки хора – родителите. Ако ние съзнателно крещим на детето, за да го заставим да направи нещо, това се нарича тормоз. Така несъзнателно учим децата си да крещят на останалите, за да ги принудят да направят каквото трябва. Ако възрастните крещят несъзнателно, това означава, че са изпуснали контрола над себе си. А детето разбира, че да крещиш на другите – това е удобен начин, да се справиш с лошото си настроение.

Проблемът с крещенето причинява дълбоки емоционални травми. Какво е нужно, за да поемем отново контрола над себе, без да се превръщаме в заплаха за децата си. Ето някои практични решения.

  • Кажете на детето си, че ще се постараете да се правите с този проблем и го помолете да ви помогне в това. Дайте му разрешение да ви възпира, когато започнете с високия тон. Предложете му в такива моменти да ви казва: „Моля те, поговори с мен спокойно, плашиш ме с тези крясъци".
  • Погрижете се за себе си – по възможност отделяйте по един час дневно за нещата, които ви доставят удоволствие. Това успокоява и връща радостта в живота ви, а поводите да сте ядосани и да изливате гнева си върху децата, стават все по-малко.
  • Цялата тайна е в майчиното самочувствие. Щастливата майка е добра майка. Дори когато говори със строг глас. Най-важно е детето да знае, че майка му го обича. Независимо от разни моменти, в които му се е карала – при това с право. Детето приема това като ситуация на извършена пакост и справедливо наказание, а не като постоянно лошо отношение.
  • С децата е нужно да разговаряте за своето настроение и състояние. Напълно естествено е да споделте с тях, че сте уморени или гневни. Те ще ви разберат, а в случай, че по-късно ги застигне някой ваш крясък, те по-леко ще приемат тази ситуация.
  • Дори да се развикате, не го правете с ненавист и агресия – това е нещото, което най-силно плаши и дълбоко обижда детето.
  • Ако се карате на детето, важно е да говорите за неговото лошо поведение или постъпка, а не да нападате личността му и да го унижавате. Винаги казвайте на децата, че вярвате в тяхната доброта, но в конкретната ситуация са постъпили неправилно и некрасиво.
  • Повечето възрастни могат да се владеят, когато това е нужно. Едва ли така лесно например, някои от вас ще се впуснат в директен скандал с шефа си. Най-малкото от страх да не си изгубят работата. Но с децата, за съжаление, често никой не се церемони. Но помислете иначе – може ли да се научим мъдро да решаваме конфликтите с децата си, като допускаме възможността да изгубим завинаги тяхното уважание и обич? Всички усилия си струват да запазим тяхната любов.