Думи на руския религиозен философ, литературен критик и публицист
„Звездите жалеят ли? Майката жалее... и нека стои по-високо от звездите”.
(Портрет В.В.Розанов - Л.С. Бакст, 1901 г.)
Който е твой благодетел, - който те храни, пази, - и който след родителите и Бога е „всичко за теб” – на него отдай цялата си душа. Мисли за неговата, а не за своята полза, за него, него, него… ежечасно, ежеминутно, ежедневно, ежегодно.
Запиши в душата си, че и след неговата смърт си длъжен да не го забравяш, а да се молиш за душата му и вечното й спасение. И никога, с нито една дума, с нито една мисъл в душата си не осъждай дори недостатъците му, тъй като няма човек без недостатъци. Именно на него, него, който се грижи за теб, си длъжен да простиш всичко, да се постараеш за всичко да го оправдаеш в душата си, да забравиш, да простиш. С нищо да не го принизиш – именно в душата, в душата, в съвестта.
Помни – Небето е като земята. И откритото от Небето за нас се разкрива в шепотите на земята. В шепотите, сънищата, предчувствията. Затова никога, никога не лъжи пред съвестта си, за главното – не лъжи.
Не бъди хулиган – о, не бъди хулиган, миличък.
И помни – животът е твой дом. А домът трябва да бъде топъл, удобен и мек. Работи върху мекия дом и Бог няма да те остави на небето. Той няма да забрави птичките, които вият ГНЕЗДО.
Снимка: calend.ru
Изображение: sofya1444.livejournal.com
