Препитанието трябва да се печели с обич | Хенри Дейвид ТОРО

Нима Бог ни е напътил да изкарваме прехраната си, ровейки там, където никога не сме сели, та току виж ни възнаградил с купища злато?

Тоя свят е място за труд. Какво само непрекъснато суетене! Почти всяка нощ ме буди пуфтенето на локомотив. Прекъсва сънищата ми. Без почивка. Прекрасно би било поне веднъж да видя човечеството в бездейство. Всичко е работа, работа, работа. С мъка си набавям бележници с бели листове, в които да записвам мислите си - повечето са разчертани за нанасяне на долари и центове. Един ирландец, който ме видял да си отбелязвам нещо насред полето, решил, че си броя парите.

Ако някой като дете падне от прозорец и осакатее за цял живот или пък, изплашен от индианци, загуби разсъдъка си, най-често го жалят, защото е станал негоден за... работа! Според мен нищо, та дори и престъплението, не противоречи до такава степен на поезията, на философията, на самия живот, както тоя неспирен труд.

Ако приема, всички ще ме похвалят като трудолюбив и усърден човек; реша ли обаче да се отдам на други занимания, които носят далеч по-голяма същинска облага, ала малко пари, най-вероятно ще започнат да гледат на мен като на безделник.

Ако от любов към горите човек прекарва половината от всеки ден в скитане из тях, грози го опасност да го обявят за нехранимайко; ако обаче от любов към парите по цял ден сече тия гори и без време оголва земята, смятат го за работлив и предприемчив гражданин. Сякаш единствената полза, която градът може да извлече от горите, е като ги изсече!

Повечето хора биха се обидили, ако им предложат да прехвърлят камъни през една стена и сетне обратно, само и само за да получат възнаграждение. Ала малцина днес имат по-смислено занятие.

Пътищата за печелене на пари почти без изключение водят надолу. Да извършиш нещо, което ще ти донесе САМО пари, означава да си безделничил или дори по-лошо. Ако трудещият се не получава нищо повече от заплатата, която му дава неговият работодател, той е излъган, той лъже самия себе си. Искаш ли като писател или лектор да печелиш пари, трябва да си общодостъпен, което значи да се сринеш из основи.

Трудът, който обществото заплаща с най-голяма готовност, е най-неприятният за извършване. Плащат ти, за да бъдеш нещо по-малко от човек. Обикновено и държавата не възнаграждава по-мъдро гения. Дори увенчаният с лаври поет би предпочел да не възхвалява с повод и без повод кралските особи. Подкупват го с бъчонка вино; а навярно и други поети биха зарязали музата си, за да оценяват достойнствата на същата тая бъчонка.

Целта на трудещия се не трябва да бъде да изкарва прехраната си, да получи "добра работа", а да извършва работата си добре; тогава, дори що се отнася до паричната страна на нещата, за един град ще бъде изгодно да плаща на своите трудещи се тъй добре, че те да нямат чувството, че работят за нищожна цел като свързването на двата края, а че преследват научни или направо нравствени цели. Не вземайте човек, който ще ви работи за пари, а оня, който ще се труди с любов.

Удивително е, че малцината люде с подходяща, напълно прилягаща им професия може лесно с малко пари или слава да бъдат отклонени от същинските им занимания. Чета съобщения за ДЕЙНИ млади хора, като че ли с деятелността се изчерпват достойнствата на един млад човек. Изненадах се все пак, когато един вече зрял мъж най-самонадеяно ми предложи да се включа в някакво негово начинание, сякаш изобщо нямах с какво да се занимавам и целият ми досегашен живот е бил пълен провал. Доста съмнителна чест!

Обществото не разполага с подкуп, който би изкушил мъдрия човек. Може да натрупате достатъчно пари, за да прокопаете тунел в планината, ала не ще натрупате достатъчно пари, за да наемете човек, посветил се на СОБСТВЕНИТЕ си занимания.

Способният и стойностен човек върши това, което умее, независимо дали обществото му плаща или не. Неспособните предоставят своята неспособност срещу най-високата предлагаема цена и все очакват да ги повишат. Може да се предположи, че рядко биват разочаровани.

Навярно съм по-ревнив към свободата си от обичайното. Усещам се по крайно слаб и неустойчив начин обвързан и задължен към обществото. Незначителният труд, който ми осигурява препитание и благодарение на който се приема, че все донякъде съм полезен на съвременниците си, винаги ми е доставял удоволствие, та рядко съм гледал на него като на необходимост. Досега все съм успявал. Предчувствам обаче, че ако потребностите ми значително нараснат, трудът, необходим за задоволяването им, ще се превърне в тегоба. Ако ще трябва като повечето хора да продавам и сутрините, и следобедите си на обществото, то сигурен съм, че за мен не би останало нищо, за което си струва да живея. Вярвам, че не бих продал правата си по рождение за паница леща.

Ще подхвърля тук, че човек може да е много трудолюбив и пак да не оползотворява добре времето си. Никой не прави по-съдбоносна грешка от оня, който отдава голямата част от живота си за изкарване на прехраната. Всяко велико начинание се самоиздържа. Поетът например трябва да подкрепя тялото си със своята поезия, тъй както парната рендосвачка подгрява котлите си със стърготините, който отдялва. Препитанието трябва да се печели с обич. Но както за търговците се казва, че деветдесет и седем от сто се провалят, тъй и човешкият живот е в същата мяра провал, та крахът може със сигурност да се предвиди.

Удивително е колко малко е написано, всъщност нищо значително, по въпроса как да изкарваме хляба си; как да изкарваме хляба си не просто честно и достойно, но и с желание и наслада - че инак хлябът за живот не дава живот. Човек би помислил, надзърне ли в литературата, че тоя въпрос нивга не е смущавал самотните размишления на индивида.

Нима хората са дотолкова отвратени от истината, та не желаят да говорят за нея?

Урока за ценностите, на който ни учат парите, на който Създателят на Вселената тъй много се е постарал да ни научи, ние напълно пренебрегваме. Колкото до средствата за осигуряване на препитание, направо изумително е как безразлични към въпроса са хората от всички класи, включая дори тъй наречените реформатори - дали ще се наследяват, печелят или крадат, все едно. Според мен обществото нищо не е направило в това отношение или поне е развалило каквото вече е било сторено.

Студът и гладът са сякаш по-близки до моята същност от способите, възприети от хората за избягването им.

Прозвището МЪДРЕЦ най-често се дава погрешно. Как може някой да е мъдрец, щом не знае по-добре от останалите как да живее? Щом е само по-хитър и по-буден от тях? Да не би Мъдростта да върши каторжен труд? Да не би да учи как се преуспява по НЕЙНИЯ ПРИМЕР? Нима съществува мъдрост, неизползвана в живота? Нима тя е просто мелничарят, смилащ най-фината логика? Би ли запитала тя дали Платон е изкарвал хляба си по-добре и по-успешно от своите съвременници или се е огъвал пред житейските трудности като останалите хора? Дали е създавал впечатление за превъзходство над много от тях чрез безразличие или горделивост или пък просто животът му е бил лек, понеже леля му го е споменала в завещанието си?

Повечето хора изкарват хляба си, сиреч живеят, по начин, равносилен на заместване, на изплъзване от действителната същност на живота - главно защото не го съзнават, ала отчасти и защото не се стремят към нещо по-добро.

Бог е сподобил праведния човек с документ, даващ му право на храна и одеяние, ала неправедният намерил в божиите ракли копие от същия тоя документ, присвоил го и също започнал да получава храна и одежди. Това е една от най-големите фалшификации, които светът е виждал.

Не знаех, че човечеството страдало от липса на злато. Виждал съм малко злато. Зная, че е много ковко, ала не толкова, колкото мъдростта. Грам злато покрива голяма повърхност, ала не толкова голяма, колкото покрива грам мъдрост.

Не ми е достатъчно, ако някой ми каже, че е работил къртовски за своето злато. И Сатаната работи къртовски.

Източник:  Хенри Дейвид Торо - „Живот без принцип“
Снимка: en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK