Колкото повече учи човек, толкова по-малко зло вижда в другите | Учението на суфиите

За непротивенето на злото, с думите на изтъкнатия индийски мистик Хазрат Инаят Хан

Библейската мъдрост „Не се съпротивявай на злото“ често предизвиква удивление и рядко се тълкува правилно. За да я разберем първо трябва да определим какво е зло. Има ли конкретни неща и постъпки, които можем да определим като зло? Хората многократно са се опитвали да направят такова разграничение, но нищо не може да се нарече зло, ако се прилагат определени принципи. Тогава какво е зло? Злото е нещо, което е лишено от хармония, на което не му недостига любов и красота и не се вписва в нашия живот. Всичко, което е съгласие с условията, които предоставя животът, не може да бъде зло. Злото може да се уподоби на огъня.

Природата на огъня носи разрушителна сила, всичко което лежи на неговия път, бива пометено. Силата на злото е толкова огромна, както и силата на огъня, но все пак то е слабо – както е слаб и огънят. Както огънят не може дълго да се поддържа, така и злото не е вечно. Както огънят унищожава себе си, така и злото носи собственото си разрушение. Защо се казва: „Не се съпротивлявай на злото“? Защото съпротивлението дава живот на злото, а непротивопоставянето му позволява да изгори напълно. Откриваме злото в проявите на гняв и предателство, но коренът му винаги е един  егоизмът. В един човек злото може да се появи на повърхността, а в друг – да остане скрито в дълбините на сърцето.

Има една източна поговорка: „Не произнасяй името на дявола, защото той ще изскочи от гроба си“. Невнимателните или лекомислени хора твърде често правят грешка, като събуждат спящия дявол, защото не познават истинската музика на живота. За да се научим да живеем сред хората, трябва да станем музиканти в живота. Всеки човек е една отделна нота; този, който приема света по такъв начин, има в ръцете си музикален инструмент. Целият свят става оркестър, призван да изсвири красива симфония. Дори в дребните неща можем да открием проявата на този закон. Често най-тежките проблеми в живота възникват от неспособността на човек да разбере човешката природа. За онзи, който е вникнал в човешката същност, е ясно, че първият и последният урок, който трябва да се усвои в живота, е несъпротивление на злото, защото съпротивлението дава храна на огъня. Казваме на приятеля си: „Не прави това“ или: „Защо правиш това?“ Корим го: „Ти трябва да постъпиш така и така“, и всъщност правим злото още по-силно, и по-здраво привързваме човек към грешката. Всеки в този свят може да бъде нещо като учител, но не учител в истинския смисъл, защото истинският учител учи самия себе си и колкото повече се усъвършенства, толкова по-ясно осъзнава, че в света има безброй неща за изучаване и целият живот няма да му стигне за това. Колкото повече учи човек, толкова по-малко зло вижда в другите. Това не значи, че в околните злото се увеличава или намалява – това означава, че духовният човек ще осъзнае, че врагът, който вижда в другите, в действителност живее в самия него. Лошия човек, с когото се сблъсква в живота си, се крие в собственото му сърце. Това предизвиква чувство на унижение, но е справедлив урок – да търсиш в себе си онова, срещу което се съпротивляваш у другия. Необходимо е да минаваш през живота нежно. Мислите, думите и действията трябва да се контролират от вътрешния ритъм. Във всичко, което правиш, е необходимо да съблюдаваш закона на хармонията.

Веднъж ме попитаха по какъв начин ръководител на корпорация или учреждение може да следва правилото на непротивене на злото. Аз отговорих, че съм виждал хора, ръководещи заводи, които бяха спечелили сърцата на всички, докато там имаше и ръководители, които всички ненавиждаха. Предполагаше се, че последните са носили по-големи печалби от първите, но в крайна сметка се разбра, че доходите на първите са по-стабилни и постоянни. Пътищата на мъдростта и нестабилни и постоянни. Пътищата на мъдростта и нежността не могат да се опишат с точни правила, които хората са длъжни да следват. Ръката не може да заеме мястото на ножа. Всеки от нас трябва да прилага всеки метод в съответствие с обстоятелствата. Но всеки трябва да се ръководи от мисълта за непротивене на злото. Проблемът за злото е глобален. Много хора не желаят дори да чуят за него, макар че в живота се сблъскват със злото всяка минута. Ако оставим проблема нерешен и изпитваме мъка, тя няма да ни помогне. Всеки е готов да съди, да критикува и да наблюдава злото в другите, без да се замисли, че понякога повърхността на предметите се отличава от сърцевината им. Така че е възможно онова, което изглежда зло, да таи добро в сърцевината си, а онова, което изглежда добро, да съдържа искрица зло. И по какъв стандарт можем да разпознаем злото и доброто и кой има право да съди за добрината и злината у другия човек? Ако можем да съдим за нещо, това е само личното ни добро и зло. Никой, освен Бог, няма власт да съди другия. Чувството за справедливост е дадено на човека, за да може да съди своите собствени постъпки. Само с такава цел ни е било дадено това чувство. Ако се вгледаме в живота, ще открием, че той не е нищо друго, освен борба – индивидуална и колективна. И ако в живота има нещо друго, освен борба, това е единствено способността да даряваш и да получаваш добрина и любов, и да извършваш безкористни постъпки. Колкото и да е опитен човек в различни области на живота, опитът му достига до определена точка и той не може да върви по-нататък. Какво му трябва? Трябва му познаване за живота, познаване за закона, който движи света. Само това познание може да намали непрекъснатата борба на човека, като го научи по-малко да се съпротивлява, което ще го направи по-търпим към естествените прояви на другите. Щом човек осъзнае, че не трябва да изисква от другите невъзможното, той ще стане по-търпелив. Трудността е в това, че всеки от нас иска от другия повече разбиране, разум, добрина и любов, отколкото самият той би могъл да даде. Човек иска от другия повече справедливост и чистота, отколкото самия той е готов да даде. И стандартите му могат да бъдат толкова високи, че другият човек да е готов да се откаже, защото не е в състояние да ги достигне и се чувства разочарован. Обикновено става така: човек, сблъскал се с несправедливост, запазва мълчание, но се съпротивлява вътрешно и житейската борба продължава. Наивно е човек да очаква, че сливовото дърво ще роди рози или върху розовия храст ще разцъфне жасмин. Хората са като растенията – не са еднакви. Можем да обичаме розите, но не всяко растение може да създаде рози. Ако са ни необходими рози, трябва да ги търсим само върху розовото растение, върху което цъфтят. Ако онова, което сме намерили, не се окаже розов храст, не бива да се разочароваме. Само така ще се спасим от собствената си самоизмама.

Когато хората казват, че някой е лош, в действителност това означава, че повърхността е лоша. Дълбочината не може да бъде лоша, колкото и долен да ни се струва другият човек. Нали в живота има и добро, и човек, съставен само от зло, просто не може да оцелее. Самият факт, че е жив, доказва, че в него има проблясъци на доброта. А и многообразието на типовете хора е толкова безкрайно, колкото е и многообразието на предметите. Някои хора външно изглеждат жестоки, а се оказват нежни по душа; други на пръв поглед са меки, а вътрешно – жестоки; един в дълбочината си е много добър, но външно изглежда лош; а другият външно е добър, а сърцевината му е зла. Каквото е разнообразието в света, такова е и разнообразието на душите. Какво възпитание, каква гледна точка, какво отношение към живота е най-добро и носи най-голямо щастие? Това е да заемаш такава позиция, при която да не забелязваш злото, вместо да му оказваш съпротива. Има три начина да изживееш живота си и всеки може да бъде сравнен с предмет, плуващ в море, чиито вълни падат и се издигат. Единият ще се бори, докато може, но движението на вълните в морето продължава и продължава и, в края на краищата, той ще потъне. Същото е и с човека. Той се бори, опиянен от борбата и продължава дотогава, докато не секне енергията му. В тази борба той може да изглежда силен, може да побеждава другите, може да добие повече неща от другите, но какъв ще бъде резултатът? Накрая просто ще потъне. Но има хора, които умеят да се движат плавно във водата, те откриват ритъма на движение на ръцете и краката, и плуват, използвайки издигането и плискането на вълните. Тези хора не се борят. Те могат да доплуват до пристана, ако е близо. Ако техният идеал не е много отдалечен, те ще го осъществят. Третият тип хора са хората, които вървят по вълните. Правил го е Христос, вървял е по водата. Животът е подобен на непрекъснатото движение на вълните в океана. Онзи, който позволява те да го тревожат, с всеки нов ден ще бъде все по-нервен и неспокоен; онзи, който приема нещата, винаги ще бъде спокоен и безметежен. А онзи, който вижда всичко и все пак се издига над него, ще може да върви по вълните. Никой не е в състояние за един миг да достигне висша мъдрост и висше разбиране за живота. Цял един век може да се окаже твърде кратък за това. И все пак, нужна ни е надежда, защото оня, който се надява, открива възможност да се изкачва на върха, докато загубилият надежда няма крака, за да се изкачи на планината на мъдростта, на върха, който е неговата желана цел.

Хазрат Инаят Хан

От „Мистични медитации, Учението на суфиите”, Хазрат Инаят Хан
Изображения: Course of Mirrors, Уикипедия

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK