О, душа, тревожиш се твърде много ♥ Мевляна Джелаледин РУМИ

Лирично от прочутия персийски поет и мистик

О, душа,
тревожиш се твърде много.
Твърдиш,
че те зашеметявам.
За невинното главоболие тогава
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.
За циклите на луната
и отлитащите години
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,
аз те вълнувам.
За това, че Дяволът си играе с теб
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Погледни се,
виж в какво се превърна.
Сега си поле от захарна тръстика,
защо ми показваш това сърдито лице?
Твърдиш, че те стоплям отвътре.
Защо е тогава тази хладна въздишка?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат
различни богатства.
За бедността
защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,
прекрасен и силен,
непоколебим в своята вяра,
всички в Египет се опияниха
заради теб.
За онези, които са слепи за красотата ти
и глухи за твоите песни
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.
Видя красотата си.
Видя златните си криле.
За всичко по-незначително
защо се тревожиш?
Ти си наистина
душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
подслонът за духа на възлюбените.
О, султанът на султаните,
за всеки друг цар
защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба
и влез в това приятно море.
Сега си в дълбоки води,
за изгарящия пламък на живота
защо се тревожиш?

Превод от английски: Мария Попова
Изображения: Mevlana Celaleddin RUMI, 1207-73

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK