Колумбийският мислител споделя истини, които рядко се осмеляваме да изречем на висок глас. Повечето от нас нямат сили за тях, защото трудно е не сложното, а вярното. В афоризмите на Давила няма място за поезия, ласкателства и лековерни думи. Словата му плющят като звучни шамари и ни карат да се върнем в съзнанието, което отдавна сме загубили. Мъдрецът от Богота дръзко разнищва илюзиите на модерния ни свят, в който тълпата и глупците превъзхождат мъдростта и Бог. Какво е свободата, какво се крие в лабиринта на душата и защо щастието ходи босо, споделяме част от мислите на този забележителен интелектуалец и философ.

(1913 ~ 1994)

Щастието ходи босо.

Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.

Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.

Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.

Да се греши е човешко, да се лъже е демократично.

Личност, която не е малко абсурдна, става непоносима.

Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.

Духовната нищета е цената на индустриалното благоденствие.

Забрави обясненията си. Аз не слушам твоите проповеди, а твоя глас.

Не всеки професор е глупак, но всеки глупак е професор.

Атеизмът е прелюдия към обожествяването на човека.

Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.

Велик писател е не този, който няма недостатъци, а който е способен да направи така, че те да загубят значението си.

Съвременният човек няма вътрешен живот – той едва има вътрешни конфликти.

Феминистките са смехотворни, антифеминистките – вулгарни.

Дразни онзи, който претендира, че до възприетото от него решение е стигнал по неутрален път; който не поема отговорността за това, което е приел.

Вулгарността колонизира земята. Нейните оръжия са телевизията, радиото, пресата.

Гласът на Бог днес не кънти сред скалите, а гърми в процентите на социологическите проучвания.

Чувствителността прожектира върху обекта не образ, а светлина.

Мракът на някои души е сянката на божествената светлина.

Модни стават тези философии, които внимателно избягват проблемите.

За разбирането на един текст е необходимо да обикаляме около него внимателно, тъй като в него се влиза само през невидими потерни.

Глупакът не се отрича от грешката, докато тя не излезе от мода.

Удоволствието, с което следваме пътеката, прокарана в гората за нас от някаква система, ни кара да забравяме, че гъсталакът от двете ни страни е непокътнат.

Публичното поведение трябва да се подчинява на най-строг формален регламент, за да се предотврати онази престорена спонтанност, която толкова се харесва на глупака.

Великият художник очевидно е този, който ни поразява. Но велик художник е не този, който планира да порази, а този който започва, поразявайки себе си.

Това, което ни поразява, мигновено ни лекува от глупостта.

Дори и най-големият глупак има нощи, през които защитата му срещу истината се пропуква.

Човекът на ХХ век изглежда е наследил от XVIII век само пресъхването на душата, а от XIX само реториката.

Компетентният аматьор, когото професионалистите допускат до хиподрума, често печели надбягването.

В най-далечния ъгъл на лабиринта на душата ръмжи една изплашена маймуна.

Този, който не се приспособява към живот сред противоречиви очевидности, накрая се приютява сред добре подредени измами.

Всяко произведение на изкуството отговаря на въпрос, който преди него не е бил задаван.

За съвременния човек „да намери себе си” означава да се разтвори в някакъв колектив.

Илюстрация: Alternative Right
Снимка: Escolios