Жената се занимава с извънполови работи само заради любимия мъж или за да спечели неговата любов ~ Ото ВАЙНИНГЕР

„Нито едно същество, което се намира между свободата и несвободата, не може да познава щастието.“

Животът и творчеството на австрийския философ Ото Вайнингер са кратки и противоречиви – през 1903 издава известния си труд „Пол и характер“, като само няколко месеца по-късно наема стая в къщата, където е починал Лудвиг ван Бетовен и се самоубива с изстрел в сърцето. По това време вечно умисленият философ е само на 23 години. След постъпката му следват няколко подражателски самоубийства, а книгата му се превръща в сензация – някои го наричат женомразец, други – гений. Сред основните му тези, които по-късно стават обект на силна феминистка критика е, че разликата между мъжкото и женското начало трябва да се идентифицира с разликата между моралното и аморалното.

Жената се проявява напълно само в половия живот, в сферата на половия акт и размножението, тоест в отношенията й към мъжа и детето.

Докато жената е изцяло отдадена на половия живот, мъжът познава и други неща: борба и игри, другарско общество и пиршества, спорти и наука, практически дейности и политика, религия и изкуство.

Жената, с някои изключения, се занимава с извънполови работи само заради любимия мъж или за да спечели неговата любов. Интерес към самия предмет обаче в нея съвсем липсва. Случва се понякога жена да изучава например латински език, но само за да подкрепя и напътства своя син, който е в гимназията. Но истинска склонност към известен предмет или интерес към него, талантливо и леко усвояване на известна материя, са неща несъвместими със същността на жената.

Предвид на това изключително женствените мъже непрестанно ухажват жените и намират интерес само в любовни интрижки и полови връзки.

Жената е само сексуална, а мъжът, освен че е сексуален е и нещо друго. Това особено ясно проличава в различните преживявания на мъжа и жената през време на половото узряване. В мъжа това време е критично: той чувства, че нещо ново е овладяло съществото му, нещо такова, което се присъединява въпреки волята му към предишните му мисли и чувства. Това е физиологическа ерекция, над която волята няма власт; затова мъжът усеща първата ерекция като нещо загадъчно и безпокойно; много мъже помнят през целия си живот с големи подробности първите й прояви. Жената, напротив, съвсем леко встъпва в полова зрялост; тя чувства как нейното съществуване се осмисля и значението й се увеличава. Мъжът, докато е момче, не изпитва потребност от полова зрялост, а жената като момиче чака това с нетърпение.

Симпомите, които съпровождат настъпването на половата зрялост в мъжа, се съпровождат с неприятни, враждебни и безпокойни за него чувства; жената обаче следи с крайно напрежение, с трескаво, нетърпеливо очакване своето телесно развитие в периода на половото узряване. Това доказва, че половото влечение на мъжа не лежи по правата линия на неговото общо развитие; колкото се отнася до жената, в нея заедно с него настъпва един необикновен подем на цялото й предишно съществуване. Има много момчета на тази възраст, които само при мисълта, че могат да се влюбят или да се оженят /да се оженят въобще, а не за някое определено момиче/, отхвърлят с негодувание тази мисъл, докато пък дори съвсем малките момичета страстно чакат любовта и брака като завършване на развитието си. Ето защо жената цени само периода на половата зрялост – както своята, така и на другите жени; към детството и към старостта тя не се отнася добре; споменът за собственото й детство се явява някаква глупост, а представата за старостта вселява у нея страх и отвращение. Положителна оценка за детския период получават само спомените за сексуалните моменти; впрочем и те загубват своето значение след по-късните спомени, които са несравнимо по-силни, тъй като целият й живот е сексуален. Брачната нощ, моментът на дефлорирането, е най-важният момент. Аз считам този момент за пълен прелом в живота на жената. В живота на мъжа, напротив, първият полов акт не играе никаква роля.

Жената е само сексуална, а мъжът е и сексуален; това различие, както във времево, тъй и в пространствено отношение, може да се разгърне и по-нататък. Точките на тялото, където мъжът може да бъде възбуден чрез съприкосновение, са малко на брой и строго локализирани. В жената сексуалността е разпространена по цялото тяло и всяко съприкосновение към която и да е част на тялото я възбужда в полово отношение.

Жената е сексуална всякога, а мъжът от време на време . Половото влечение в жената е постоянно, а в мъжа то се прекратява за по-дълго или за по-късо време. С това се обяснява също вулканическия характер на мъжкото полово влечение, което вследствие на това повече се забелязва, отколкото половото влечение у жената. Този вулканичен характер именно служи за разпространението на грешката, че половото влечение в мъжа е много по-силно отколкото в жената. Разликата се състои в това, че за мъжа половото влечение – ако можем така да се изразим – понякога избухва в сърбеж, а в жената то е постоянно гъделичкане.

Изключителното и постоянно полово влечение на жената във физическото и психическо отношение има и по-далечни важни последствия. Половото влечение за мъжа се явява само като прибавка, а не като решаващ момент; ето защо това обстоятелство дава възможност на мъжа психологически да го осъзнае и да го отдели от общия фон; ето защо мъжът може да се противопостави на собственото си полово влечение, да се освободи от него, да стане негов наблюдател. В жената не можем да отделим нейната сексуалност нито с временно ограничение на половото проявление, нито пък посредством анатомическия, достъпен за наблюдение орган, в който това проявление би било локализирано. Затова мъжът съзнава своята сексуалност, а жената не я съзнава; тя с увереност може да я отрече, именно защото цялата е сексуална.

Жената като изключително полово същество не може да има тая двойнственост, която би й позволила да забележи своята сексуалност, докато мъжът, който обладава нещо много повече, може да отдели сексуалността си не само анатомически, но и психологически от целия си душевен мир. Ето защо мъжът има способност да заема едно или друго отношение към сексуалността, той може да се ползва от половото си чувство по своя воля. Грубо казано: мъжът владее своя пенис, жената е робиня на своята вагина.

Източник: Ото Вайнингер-„Пол и характер“, 1903
Снимки: Wikipedia, TheAbsolute.Net

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK