Не истината е свята, а търсенето на собствената истина ~ Ървин ЯЛОМ

„Съществува бездна, огромна бездна между това да си дадеш сметка за нещо чрез ума си и да го усетиш с емоциите си.“

Д-р Ървин Ялом определено знае как да съчетае в романите си научни факти, художествена измислица и индивидуален подход към всяка история. Толстой и Достоевски формират психологическите, философските и социологическите му възгледи. Благодарение на руските класици открива дълбините и страховете в човешката душа.

Ървин Ялом е известен като свободомислещ интелектуалец и иконоборец. Удостоен е с Международната награда „Зигмунд Фройд“ и с наградата „Оскар Пфистер“ за значим принос в психотерапията.

Истинската причина за страха от старостта, за мъката от смъртта на близък или от загубата на приятел беше опасението, че няма кой да наблюдава живота ти, ужасът да съществуваш без свидетели.

Познавам много хора, които не се харесват, но се опитват да се справят със ситуацията, като първо накарат другите да придобият високо мнение за тях. След това се повишава и собствената им самооценка. Но това е илюзорно решение, това е подчиняване на властта на другите.

Понякога учителите трябва да бъдат безмилостни. На хората трябва да им се отправят безмилостни послания, защото животът е безмилостен и смъртта е безмилостна. Но може би това важи само за определен тип учител – пророка.

До истината се стига чрез неверие и скептицизъм, а не чрез детинското желание едно нещо да бъде такова, какво то го искаме!

Неверието обаче само по себе си е стресиращо! Само силният може да го понесе. Знаете ли какъв е реалният проблем на един мислител? Истинският проблем е: колко истина мога да понеса?

Не истината е свята, а търсенето на собствената истина! Може ли да има по-свещен акт от себепознанието? А как ще откриеш кой си какъв си без истината? Истинският избор, пълният избор може да разцъфне само под лъчите на истината. Как иначе?

Съществува принципно разделение на човешките пътища – онези, които желаят душевно спокойствие и щастие, трябва да вярват, да се обърнат към религията, докато онези, които желаят да преследват истината, трябва да изоставят спокойствието на разума и да посветят живота си на изследването.

Когато изоставим рационалното и започнем да ползваме по-низши способи за въздействие върху човека, в крайна сметка получаваме един по-низш и по-повърхностен човек. Свещениците ни манипулират с извисяваща музика, карат ни да изглеждаме нищожни в огромните кораби и под внушителните куполи на църквите им, насърчават склонността ни към подчинение, предлагат ни упование в свръхестественото, предпазване от смъртта и дори безсмъртие. Но погледнете цената, която плащаме – религиозно робство, почит към слабостта, застой, омраза към тялото, към радостта и към света, в който живеем. Не, не можем да ползваме тези успокоителни антихуманни методи! Трябва да намерим по-добри начини да подсилим способностите на разума ни.

Враговете на истината не са лъжите, а убежденията.

Съществува бездна, огромна бездна между това да си дадеш сметка за нещо чрез ума си и да го усетиш с емоциите си.

Запитайте се защо всички велики философи са мрачни. Задайте си въпроса: „Кои са уверените в себе си, спокойните и вечно жизнерадостните?“ Ще ви кажа отговора: само които са със замъглено зрение – простите хора и децата!

Освободете въображението си за един мисловен експеримент! Представете си как някакъв демон ви казва, че този живот, който живеете сега и който сте живели в миналото, ще трябва да го изживеете още веднъж, както и още безброй пъти. И в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдание и всяка радост, и всичко неизразимо малко или голямо в живота ви ще се повтори, всичко в същия ред и последователност .

Представете си как вечният пясъчен часовник на живота се обръща отново и отново, и отново. И всеки път с него се обръщаме и вие, и аз – обикновените песъчинки, каквито всъщност сме.

Помислете си за безкрайността. Погледнете зад себе си – представете си, че гледате безкрайно далеч в миналото. Времето се разтегля назад във вечността. И ако времето се простира безкрайното назад, не трябва ли всичко, което може да се случи, вече да се е случило? Не трябва ли всичко, което става сега, да е ставало по същия начин и преди? Каквото преминава оттук, не трябва ли да е преминавало и преди?  А времето, което се разтегля безкрайно назад, не трябва ли също така да се разтегля и безкрайно напред? Не трябва ли тогава и ние в този момент, във всеки един момент, да се повтаряме вечно?

Помислете за времето, което винаги го е имало, което се простира назад навеки. В такава времева безкрайност не трябва ли комбинациите от събития, съставляващи света, да са се повтаряли безброй пъти?

Вечната повторяемост означава, че всеки път, когато избирате едно действие, вие го избирате за цялата вечност. Това се отнася и до всяко действие, което не сте предприели, до всяка мъртвородена мисъл, както и до всяка отхвърлена възможност. И неизживеният живот ще остане да напира вътре във вас, ще остане неизживян през цялата вечност. И пренебрегваният глас на вашето съзнание ще вика нечут во веки веков.

Животът никога не трябва да се променя или претрупва с надеждата за някакъв друг живот в бъдеще. Това, което е безсмъртно, е този живот, този момент. Няма живот след смъртта, няма цел, към която този живот да ни придвижва, няма апокалиптичен трибунал, нито присъда. Този момент съществува завинаги и вие, сам, сте единствената си публика.

Аз обичам онова, което ни кара да бъдем по-големи от това, което сме!

Всеки човек притежава собствената си смърт. И всеки трябва да я осъществи по своему. Може би – само може би – съществува право, чрез което можем да отнемем човешки живот. Но не съществува право, чрез което можем да отнемем нечия смърт.

Да умираш е трудно. Винаги съм чувствал, че последната награда за умиращия е, че няма да умира никога вече.

Умът е любител на тъмните пътечки и подземията.

Проблемът не е в това, че сексът съществува, а в това, че заради него изчезва нещо друго. Нещо по-ценно, неизмеримо по-ценно! Похотта, възбудата, сладострастието – това са робии! Хората от простолюдието живеят живота си като свиня, които се хранят от коритото на похотта.

Не трябва да се създават деца, докато човек не се е изградил и не е готов да създава творци. Погрешно е да правиш деца от необходимост, погрешно е да ползваш едно дете, за да заглушиш самотата си, погрешно е да намираш смисъл в живота чрез възпроизвеждането на свое копие. Също така погрешно е да се стремиш към безсмъртие, като изстрелваш ембриони в бъдещето – сякаш спермата ти носи твоето съзнание!

Снимки: cls.unc.edu, YouTube

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK