Интелектуализация през пубертета | Ана ФРОЙД

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 4 снимки

„Обективната опасност и лишенията пришпорват хората към интелектуални подвизи и остроумни опити за разрешаване на трудностите си, докато обективната безопасност и изобилието обикновено ги превръщат в комфортно чувстващи се глупаци.“ ~ Ана Фройд

(Anna Freud, 1928)

Книгата „Егото и защитните механизми“ на Ана Фройд е публикувана през 1936 г. и половин век по-късно тя вече е призната за класика. Яснотата и убедителността на аргументите на Ана Фройд напомнят за тези на баща й.

Ана Фройд е най-малкото от шестте деца на Зигмунд Фройд и единственото, което изгражда професионална кариера в психоанализата. Работата й е прекратена от нацистката окупация, която принуждава семейството й да емигрира в Лондон, но след смъртта на баща си, тя поддържа започнатите от него традиции в работата си като член на Британското психоаналитично общество.

(Sigmund and Anna Freud in the Dolomites, 1913)

(Sigmund und Anna Freud,VI International Psychoanalytical Congress, The Hague, 1920)

В периоди, характеризиращи се с прилив на либидо, общите нагласи на егото могат да се развият в определени защитни методи.

Знаем, че повечето от трансформациите през този период се появяват в инстинктивния и афективния живот и че освен това егото винаги претърпява вторична модификация, когато е директно ангажирано в опит да овладее инстинктите и афектите.

Това обаче по никакъв начин не изчерпва възможностите за промяна у юношата. С натрупването на инстинктивна енергия юношата става по-скоро създание на инстинкта – това е естествено и не се нуждае от по-нататъшни обяснения.

Той става и по-нравствен и аскетичен, като обяснението е, че между егото и подсъзнанието се развива конфликт.

Същевременно обаче юношата става и по-интелигентен и всичките му интелектуални интереси са по-енергични. Първоначално не виждаме как този напредък в интелектуалното развитие е свързан с напредъка в развитието на инстинктите и със засилването на его-структурите, които трябва да се съпротивляват на по-жестоки атаки, предприети срещу егото.

По принцип би трябвало да очакваме бурите на инстинкта или афекта да са обратнопропорционални на интелектуалната дейност на човека. Дори в нормалното състояние на влюбеност интелектуалните способности на човека обикновено намаляват и разумът му е по-малко надежден от обикновено. Като правило колкото по-страстно е желанието му да осъществи инстинктивните си импулси, толкова по-малко склонен е да включва в действие интелекта си и разумно да изследва тяхната основа.

На пръв поглед изглежда, че през юношеството случаят е точно обратен. Съществува тип млад човек, чийто внезапен скок в интелектуалното развитие е също толкова забележим и изненадващ, колкото и бързото му развитие в други посоки.

Знаем колко често целият интерес на момчетата през латентния период е концентриран върху неща, които съществуват обективно. Някои момчета обичат да четат за открития и приключения, да изучават числата и пропорциите или поглъщат описания на странни животни и обекти, докато други ограничават вниманието си до машините – от най-простите до най-сложните.

Това, което двата типа обикновено споделят, е, че интересуващият ги обект трябва да е конкретен, да не е продукт на фантазията като приказките или басните, носещи удоволствие в ранното детство, а нещо, което има действително физическо съществуване.

Когато започне предпубертетният период, тенденцията конкретните интереси от латентния период да отстъпват място на абстракциите става все по-изразена.

В частност юношите от типа, който Бернфелд описва като характеризиращи се с „удължен пубертет“ имат ненаситно желание да размишляват върху абстрактни теми, да ги въртят в съзнанието си и да говорят за тях.

Много от приятелствата през младостта се основават и се поддържат от това желание да се размишлява и дискутира заедно. Обхватът на тези абстрактни интереси и на проблемите, които младите хора се опитват да разрешат, е много широк. Те защитават тезата за свободната любов или брака и семейния живот, за занятията на свободна практика или навлизането в определена професия, за скитането или установяването или дискутират философски проблеми като религията или свободната мисъл, или различни политически теории, например революцията срещу подчинението на авторитета, или самото приятелство във всичките му форми.

Ако, както понякога става в анализата, получим достоверен отчет за разговорите на младите хора или ако, както е правено от изследователи на пубертета, изследваме дневниците и драсканиците на юношите, не само се изумяваме от широкия и неограничен полет на мисълта им, но ни впечатлява и проявената степен на емпатия и разбиране, видимото им превъзходство пред по-зрели мислители и понякога дори мъдростта, която те проявяват в справянето дори с най-трудните проблеми.

Преразглеждаме мнението си, когато отвърнем поглед от изследването на самите интелектуални процеси на юношата и видим как те съответстват на общата картина на живота му. С изненада откриваме, че подобно изтънчено интелектуално представяне няма особено значение за действителното му поведение. Неговата емпатия спрямо умствените процеси на другите хора не му пречи да демонстрира най-възмутителната липса на такт към най-близките.

Възвишеното му становище за любовта и задълженията на обичащия не пречи на изневярата и коравосърдечността, които той често проявява в различните си любовни връзки. Фактът, че неговото разбиране и интерес към структурата на обществото често далеч надвишават тези от по-късните години, ни най-малко не му помага да открие истинското си място в социалния живот, нито пък многостранността на интересите му пречи да се концентрира върху едно-единствено нещо: свърхангажираността му със собствената му личност.

Не бива да предполагаме, че юношата размишлява върху различни ситуации в любовта или в избора на професия, за да достигне до правилната линия на поведение, както би направил възрастният или както момчето през латентния период изучава някаква машина, за да може да я разглоби и да я сглоби отново.

Юношеската интелектуалност, изглежда, просто съдейства за мечтанията. Дори амбициозните фантазии от предпубертетния период нямат за цел да се осъществят на практика. Когато си фантазира, че е велик завоевател, момчето не чувства някакво задължение по тази причина да даде доказателства за смелостта или издръжливостта си в реалния живот. По същия начин то очевидно извлича удовлетворение просто от процеса на мислене, на разсъждаване или обсъждане. Поведението му се определя от други фактори и не е задължително повлияно от резултатите от тази интелектуално гимнастика.

Темите, от които те главно се интересуват, са същите, които са породили конфликтите между различните психични структури. Още веднъж въпросът е как да се свърже инстинктивната страна на човешката природа с останалата част от живота, как да се избере между осъществяването на сексуалните импулси на практика и отхвърлянето им, между свободата и ограничението, между бунта и подчинението на авторитета.

Абстрактните интелектуални дискусии и разсъждения, в които младите хора с удоволствие се потопяват, не са истински опити за разрешаване на поставените от реалността задачи. Тяхната психична дейност по-скоро е индикация за напрегната бдителност спрямо инстинктивните процеси и за превода в абстрактна мисъл на възприеманото от тях.

Философията за живота, която те конструират – възможно е това да е тяхното изискване за революция във външния свят – е всъщност тяхната реакция спрямо възприемането на новите инстинктивни претенции на собственото им подсъзнание, които заплашват да внесат революция в целия им живот.

Идеалите им за приятелство и вечна вярност са просто отражение на безпокойството на егото, когато възприема мимолетността на всичките си нови и страстни обектни отношения. Копнежът за насока и подкрепа в често безнадеждната битка срещу собствените мощни инстинкти може да се трансформира в изобретатели аргументи за човешката неспособност да се достига до независими политически решения.

Ако е вярно, че увеличението на либидния катексис неизменно и автоматично води до удвояване на усилията на егото да отработва интелектуално инстинктивните процеси, това би обяснило факта, че инстинктивната опасност кара човешките същества да са интелигентни. В периоди на спокойствие в инстинктивния живот, когато не съществува опасност, индивидът може да си позволи определена степен на глупост. В това отношение инстинктивната тревожност има познатия ефект на обективна тревожност.

Обективната опасност и лишенията пришпорват хората към интелектуални подвизи и остроумни опити за разрешаване на трудностите си, докато обективната безопасност и изобилието обикновено ги превръщат в комфортно чувстващи се глупаци.

Фокусирането на интелекта върху инстинктивните процеси е аналогично на бдителността, за която човешкото его е открило, че е необходима пред лицето на заобикалящите го обективни опасности.

(1895 ~ 1982)

Източник: Ана Фройд: „Егото и защитните механизми“, изд. „Изток-Запад“
Снимки: Psicologi @ Lavoro, freudquotes.blogspot.fr, freud-museum.at

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK