Холеричното дете ~ Рудолф ЩАЙНЕР и Тайната на четирите темперамента

Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията

(Nurse Reading to a Little Girl, 1895 - Mary Cassatt)

Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето. Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.

Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано.

Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.

И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан. Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.

От „Тайната на четирите темперамента”, Рудолф ЩАЙНЕР, Изд. Даскалов

Картини: Mary Cassatt

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK