Негодуващият човек е или незрял или е подложен на тиранично отношение ♥ Джордан Б. ПИТЪРСЪН

 

(Джордан Б. Питърсън, канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто)

Не си нито господар, нито роб на себе си

Задаваш ли си въпроса кое е това, което искаш? Водиш ли открити и честни преговори със себе си? Или си тиранин, превърнал самия себе си в роб?

Когато сме твърде млади, ние все още не сме формирали индивидуалност и опитност. Все още не сме изминали необходимия житейски път и не сме събрали достатъчно мъдрост, за да изградим собствени стандарти. В резултат на това сме принудени да се сравняваме с другите, защото стандартите са необходимост. Без тях не бихме полагали усилия и следователно не бихме стигнали далеч. Постепенно обаче ние съзряваме и развиваме все по-силна индивидуалност и уникалност. Обстоятелствата в живота ни стават все по-субективни и все по-рядко подлежат на сравнение с положението на другите. Това означава, че е дошъл моментът, образно казано, да изоставим сигурността на бащиния дом и да се изправим срещу хаоса на своето лично Битие. Ние трябва да насочим вниманието си към този безпорядък, но без да забравяме напълно бащиния ред. След това трябва да преоткрием ценностите на своята култура – забулени от собственото ни невежество, скрити в прашната съкровищница на миналото, – да си ги върнем отново и да ги внедрим в зрелия си живот. Именно това изпълва съществуването с така необходимия цялостен смисъл.

Кой си ти? Мислиш си, че знаеш, но може и да се лъжеш. Знаеш ли например, че ти не си нито господар, нито роб на себе си? Не е толкова просто да кажеш на самия себе си какво да правиш и да изискваш подчинение (както не е толкова просто да накараш партньора или децата си да те послушат). От друга страна, има неща, които те интересуват, и такива, които просто не те интересуват. Разбира се, възможно е да формираш интерес към нещо, но само в определени граници. Някои занимания винаги ще те вълнуват и привличат, други – никога.

Ти имаш вътрешен свят. Можеш да влезеш в ролята на негов тиранин, но тогава той ще се разбунтува. С колко задължения можеш да се натовариш, без да убиеш желанието си за работа? Какви компромиси и жертви можеш да направиш за партньора си, преди желанието ти да даваш да се превърне в нетърпимост? Кое е това, което обичаш истински? За какво копнееш повече от всичко друго? Преди да определиш какви са твоите критерии и стандарти за нещата, които са ценни за теб, първо трябва да подходиш към себе си, сякаш си непознат – а след това да се опознаеш. Кои неща са ценни за теб и кои ти носят удоволствие? Колко често трябва да си почиваш, да се забавляваш и да се награждаваш с нещо приятно, за да не се чувстваш сякаш си товарно животно? Как трябва да се отнасяш към себе си, за да не поискаш да счупиш ярема и да строшиш оградата на затвора си? Естествено, можеш да продължиш в този изтощителен кръговрат и вечер, прибирайки се смазан от умора, да подритваш с досада кучето си от безсилие. Можеш да наблюдаваш как безценното време изтича. Или вместо това можеш да се научиш как да приканваш и провокираш себе си към един по-умерен и благотворен ритъм на живот и натоварване. Задаваш ли си въпроса кое е това, което искаш? Водиш ли открити и честни преговори със себе си? Или си тиранин, превърнал самия себе си в роб?

В кои моменти и защо изпитваш неприязън към родителите, партньора или децата си? Какво можеш да направиш, за да промениш нещата? Какво искаш и от какво се нуждаеш по отношение на твоите приятели и бизнес партньори? Не става дума за това какво се очаква да искаш. Не говоря за нещата, които другите изискват от теб, нито за твоя дълг към тях. Това, за което говоря, е определяне на естеството на твоето морално задължение към теб самия. То може да включва това, което се очаква от теб, тъй като ти си брънка от веригата в системата от социални задължения. Това, което се очаква от теб, е отговорност, която трябва да поемеш. Но не и в ролята на послушно декоративно кученце, което не хапе. Това може да изисква само един диктатор от робите си.

Осмелявай се да бъдеш опасен. Осмелявай се да бъдеш честен. И най-вече: осмелявай се да изразяваш себе си, да заявяваш открито (или поне да признаваш пред себе си) какво е важно за теб и би изпълнило живота ти със смисъл. Ако позволиш например на своите най-мрачни и неизразени желания, свързани с партньора ти, да излязат наяве – или поне им обърнеш внимание, – може да откриеш, че те не са чак толкова мрачни, особено на дневна светлина. Може да откриеш също, че просто си бил изплашен и затова си се скрил зад маската на морала. А накрая може да осъзнаеш, че получаването на това, което си искал, всъщност те е предпазило от изкушението и греха. Наистина ли смяташ, че партньорът ти ще бъде разочарован, ако разкриеш повече от себе си? Фаталната жена и антигероят са сексуално привлекателни и за това си има причина...

От какво имаш нужда? Как искаш другите да разговарят с теб? Какво искаш да получаваш от тях? С какво се примиряваш или се преструваш, че харесваш, просто по задължение или от чувство за дълг? Обърни се към твоето недоволство. Макар и патологична, тази емоция може да ти разкрие много. Тя е част от опасната триада: високомерие, лъжа и недоволство. Нищо не може да причини толкова много вреда като тази подмолна троица. Недоволството винаги означава едно от следните две неща: негодуващият човек е или незрял (при това положение той трябва просто да млъкне, да спре да се оплаква и да се вземе в ръце), или е подложен на тиранично отношение (в такъв случай негов морален дълг е да проговори и да каже истината). Защо ли? Защото с мълчанието си ще навреди много повече. В даден момент, разбира се, е много по-лесно да замълчи и да избегне конфликта. Но в перспектива последиците ще бъдат гибелни. Когато имаш какво да кажеш, мълчанието е лъжа – а лъжата е това, което подхранва тиранията. Кога трябва да се опълчиш на потисника въпреки опасността? Когато започнеш да храниш тайни фантазии за отмъщение; когато животът ти е съсипан и сърцето ти се изпълни с желание за унищожение и разруха.

Един господ знае през какви битки минава човек, осъзнато и доброволно, по пътя към умиротворението.

Какво правиш, за да избегнеш конфликта (дори когато е необходим)? За кои неща си склонен да излъжеш от страх, че истината ще прозвучи неприемливо? За какви неща се преструваш?

Бебето е зависимо от родителите за задоволяването на почти всяка своя потребност. Детето – успешното дете – може да се отдели от тях, макар и временно, и да се сприятели с други деца. За тази цел то леко отстъпва от себе си, но в замяна получава много. Успешният възрастен трябва да доведе този процес до неговия логичен завършек. Той трябва да напусне родителите си и да стане като всички други. Трябва да се впише в групата, за да може да надрасне зависимостта на детството. Щом се впише, успешният възрастен трябва да се научи да бъде точно толкова различен, колкото е необходимо.

Внимавай, когато се сравняваш с другите. Зрелостта засилва твоята индивидуалност. По този начин проблемите ти – финансови, интимни, психологически и други – стават субективни и специфични. Те са неделима част от по-широкия уникален контекст на твоето съществуване. Кариерата и професията ти служат (или не) по определен начин и взаимодействат с всички останали аспекти на живота ти по много специфичен начин. От теб зависи как ще разпределиш времето си между тях. Ти решаваш кое да пуснеш и кое да преследваш.

От: „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, Джордан Б. Питърсън, изд. Гнездото, 2019 г.
Снимка: Джордан Б. Питърсън, канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто; imdb.com