Отрицателно настроените хора не заслужават да знаят за бъдещите ви планове. Когато някой вярва във вас и подкрепя идеите ви, те се реализират с по-голяма лекота. Един ценен урок, назаем от книгата „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ (Изд. „Колибри“). 

♥ Човекът, който искаше да бъде щастлив 

Когато заприказвате по важна за вас тема с околните, ще установите три вида реакции: неутрални, окуражителни и отрицателни, които се опитват да ви накарат да се откажете от идеята. На всяка цена трябва да стоите настрана от хора, за които знаете, че ще се опитват да ви разубеждават. Не споделяйте плана си с тях. Говорете само с тези, които имат опит в интересуващата ви област. Не се доверявайте на хора, които ще искат да ви обезкуражат само за да задоволят собствените си психологически потребности. Има хора, които са доволни, когато ви е зле, и които правят всичко възможно, за да не ви е добре! Има и такива, на които ще им е противно да видят как осъществявате мечтите си, защото така им напомняте, че им е липсвала смелост, за да осъществят собствените си мечти. Трети пък се издигат в собствените си очи, когато другите са затруднени, защото им се удава случай да им се притекат на помощ. С вас тази възможност ще им бъде отнета и те ще сторят всичко по силите си, за да се откажете от проекта си. Няма смисъл да им се сърдите, защото те го правят несъзнателно. За предпочитане е просто да не им доверявате идеите си. 

Затова стойте настрана от този тип хора или не ги посвещавайте в замислите си. В противен случай ще се присъедините към милионите хора, които не живеят живота, който биха желали. 

За сметка на това ще е много полезно да общувате с двама-трима души, които вярват във вас. Когато се захващаме с проект, който крие някакъв залог, например когато искаме да сменим професията си, задължително преминаваме през моменти на въодушевление и на обезкуражаване. Вярваме в идеята, желаем да я видим осъществена и ето че съмненията започват да ни човъркат, губим вяра, чувстваме се неспособни да го направим, промяната, непознатото ни плашат. Ако в такива моменти сме сами, е много вероятно да се откажем. А ако сред близките ви има някой, който ви вярва, вярва в способността ви да осъществите замисленото и вие чувствате това, съмненията ви ще се стопят и страховете ви ще изчезнат. Вярата във вас, която този човек ще ви покаже, ще ви подейства заразително. Тя ще ви даде сили за успех и енергия да премествате планини. Човек е безкрайно по-силен, когато не е сам с идеята си. Разберете ме правилно: не е нужно въпросният човек да ви помага или да ви дава съвети. Не, най-важното тук е просто да ви вярва. Ще се изненадате, ако разберете колко прочути личности са имали в началото такава морална опора… Ако няма такъв човек покрай вас, потърсете някой по-далечен, например баба или дядо, приятел от детските години, дори да се виждате рядко. Ако наистина не успеете да откриете, може да потърсите някой, който вече го няма, но който ви е обичал много. Мислете за този човек и си казвайте: „Знам, че където и да си, ще вярваш в мен, ще ме подкрепиш, ако се заема с този проект“. В момента, в който съмненията се появят, помислете за него и си представете как ви дава кураж, защото знае, че ще успеете. 

Има хора, които вярват в Бог и той им дава сили за действие. Наполеон пък е смятал, че е роден под добра звезда. Бил е убеден, че ще победи с нейна помощ при повечето сражения, които е водил, дори когато те не започвали добре. Тази вяра го е стимулирала и му е давала смелост да действа при всякакви обстоятелства. 

Когато бях малко момче, имах една приятелка, която обожаваше котката си и твърдеше, че четяла в очите й безрезервна подкрепа. Родителите й бяха строги и студени хора. Тя галеше котката си, споделяше с нея неприятностите си. Животинката я гледаше в очите, мъркаше и с дълбокия си доброжелателен поглед й вдъхваше увереност… Животните често пъти изпитват безрезервна привързаност към господаря си и това чувство може да му окаже значителна подкрепа. Знаете ли, учените са започнали да правят изследвания за любовта и са открили невероятни неща. В един американски университет на изследователи, които отглеждали ракови клетки в петриеви панички, им хрумнало да проведат лабораторни опити със студенти и поканили няколко за целта. Събрали групичката около петриевата паничка и помолили младежите да „изпратят любов“ на поразените от рак клетки. Те го сторили и изследователите измерили по научен път, че болните клетки са намалели. Не могли да дадат научно обяснение на случилото се, както и на това по какъв начин студентите са „изпратили любов“, но налице бил неоспорим резултат – клетките наистина намалели. 

Както знаете, любовта е най-добрият начин да променим другия. Ако пристъпите към някого, укорявайки го за постъпките му, ще го накарате да се заинати и да не се вслуша в аргументите ви. Ще се почувства отблъснат и на свой ред ще отблъсне вашите идеи. Ако обаче подходите към него с убеждението, че макар думите или постъпките му да са лоши, в душата си той е един добър човек, че всъщност е имал добри намерения, вие ще го накарате да се отпусне и да се отвори към това, което искате да му кажете. Това е единственият начин да му дадете възможност да се промени. 

Хората са склонни да се държат по начина, по който ги възприемаме, да се идентифицират с нашите представи за тях. Добре е да знаем, че всеки има качества и недостатъци и че това, върху което се съсредоточаваме, се уголемява и разраства. Ако насочите прожекторите към качествата на човека, дори да са много малки, ще видите, че те ще се уголемят, ще се развият, докато станат преобладаващи. Затова е от огромно значение да имате сред близките си хора, които да вярват във вас, във вашите качества и способности.

От: „Човекът, който искаше да бъде щастлив“, Лоран Гунел, превод Румяна Маркова, изд. „Колибри“
Илюстрация: DALL-E