„Приемаме ги за нещо гарантирано. Не ги ценим. Внимателното отношение ни помага да ги разпознаем и ценим с цялото си сърце.“

~ Освобождаване от миналото и бъдещето 

Ние имаме нужда от свобода. Но свобода от какво? Нужна ни е свобода от нашите съжаления и тъга, свързани с миналото. Възможно е миналото да се превърне в затвор, от който не можем да се измъкнем. Осъзнатостта ни помага да излезем от затвора на миналото и да бъдем тук и сега, с настоящия момент.

Бъдещето също може да бъде затвор. Мнозина от нас изпитват страх, несигурност и притеснения за бъдещето. За тях бъдещето се превръща в затвор. Трябва да се излезе от този затвор. Вдишването, съпроводено с връщането на ума у дома при тялото и в настоящия момент, вече е освобождаване. Трите вида енергии – на вниманието, концентрацията и проникновението – са агенти на освобождаването; те могат да ни помогнат да се освободим. Истинското щастие е невъзможно без свобода. 

Трябва да си създадем навик да бъдем свободни. Когато седим, ние сме свободни хора – леки, щастливи, наслаждаващи се на тялото си и на времето, през което седим. Когато вървим, ние вървим като свободни хора. Не позволяваме на миналото, бъдещето, проектите или страховете да ни държат. Ние сме свободни. Наслаждаваме се на всяка стъпка. Всяка стъпка е свобода. Всяка стъпка е храна. Всяка стъпка е лечение. Всяка стъпка е радост. Можем да заимстваме от колективната енергия на групата, която се движи осъзнато с нас. Течем като река. Подобно ходене е тържество на живота. Всяка стъпка е тържество. Пристигаме тук и сега. С всяка стъпка пристигаме в Божието царство, в Чистата земя на Буда. 

~ Престанете да тичате: щастието е възможно тук и сега 

Имаме навика все да тичаме нанякъде. Правим го отдавна. Сега трябва да си дадем сметка за този навик, да спрем да бързаме и да започнем да се учим да живеем живота си правилно и задълбочено. В тази практика може да получим подкрепата на нашите братя и сестри. Ето защо вървим заедно. След една седмица може да си създадем новия навик да се движим щастливо, да дишаме щастливо, да седим щастливо, да се храним щастливо, да си мием зъбите щастливо. Да се научим да живеем осъзнато, да се учим във всеки миг е добър навик, който си заслужава да създадем. Не е нужно да чакаме утрешния ден или някакъв друг момент в бъдеще, за да бъдем щастливи. Какво чакаме, за да бъдем щастливи? Животът възтържествува с всяка стъпка благодарение на вниманието, концентрацията и проникновението. 

~ Генериране на радост 

„Вдишвайки, аз се изпълвам с приятното чувство на радост.“ Това не е просто въображение или приемане на желаното за дадено. Напълно възможно е да генерираме тези чувства с помощта на фокусирането на вниманието. Като дишате осъзнато, може да стигнете до проникновението, че точно в този момент имате много причини за щастие. Краката ви са силни, очите ви са все още в добра кондиция, ушите ви чуват различни звуци, имате възможност да се наслаждавате на ходенето. Ходещата медитация се превръща в удоволствие, в щастливо преживяване. Когато се докосвате до причините да бъдете щастливи с осъзнатото внимание, радостта се ражда естествено – радост, че сте живи, че имате възможност да практикувате, да се излекувате, да се грижите, да се освобождавате от напрежението, и радост от практикуването с други хора. Би трябвало да можем да се изпълваме с чувство на радост във всеки момент, само използвайки вниманието и осъзнаването, че сме по-щастливи от много други хора. Има хора, които живеят във война, политическо потисничество или в затвор. Има хора, страдащо от тежка социална несправедливост. Но в този момент ние сме тук в среда, където има достатъчно свобода. Имаме чист въздух, място да се разхождаме, място да седим, имаме какво да ядем, не е нужно да изминем десет мили, за да донесем вода за пиене. В живота ни има много условия да бъдем щастливи. Просто не ги дооценяваме. Приемаме ги за нещо гарантирано. Не ги ценим. Внимателното отношение ни помага да ги разпознаем и ценим с цялото си сърце. С такъв тип внимание, с подобна осъзнатост можем да създаваме радост; и с тази осъзнатост и радост можем да помогнем на другите да се пробудят и да осъзнаят, че те също са щастливи. „Скъпи/Скъпа, нима не виждаш колко сме щастливи?“ Пораждането на чувство на радост е възможно във всеки миг. 

~ Пораждане на щастие 

В моята традиция виждаме известна разлика между радост и щастие. При преживяването на радост присъства известна възбуда. Когато изпитваме щастие, ние се чувстваме по-спокойни, по-удовлетворени. Ако сте много жадни, а няма нищо за пиене, вие страдате. И е достатъчно да чуете някой да възкликне: „Носят ти шише вода“, за да се изпълните с радост, дори още да не сте отпили от водата. Но щом започнете да пиете водата, вие се изпълвате с щастие. 

С практикуването ще се научите да се изпълвате с чувство на радост или щастие по всяко време. Аспект на медитацията е развиване на способността да генерираме енергията на радостта и щастието, за да ни подхранват. Нямаме нужда от повече пари, власт или слава, за да бъдем по-щастливи от живота. Хиляди хора имат тези неща в изобилие, но не са истински щастливи. Когато имаме свобода, проникновение, внимание, концентрация, можем да бъдем щастливи още тук и още сега. Просто като седим, просто като дишаме, просто като вземаме душ, просто като си мием зъбите, просто като ходим – като правим тези неща с осъзната благодарност, вече сме щастливи. В някаква степен да практикуваш добре е да знаеш как да пораждаш радост и щастие и да ги поддържаш живи толкова дълго, колкото желаеш. 

От: „Покой на ума“, Тик Нят Хан, изд. „Сиела“, 2014 г.
Снимка: thichnhathanhfoundation.org