„Позитивният човек търси в самия себе си силата да постига и гледа уверено напред в бъдещето.“ ~ Хенри Томас ХАМБЛИН , „Динамичното мислене“ (Изд. „Шамбала“).

♥ Позитивните и негативни хора и мисли 

Човешките същества се делят на два вида – позитивни и негативни. Позволете ми да ви обрисувам всеки един от тях.

Позитивният човек е магнетичен, привлекателен, храбър, щастлив, бодър, здрав, енергичен. Той е преизпълнен с жизненост, сила и умение да успява. Никога не се съмнява в способността си да побеждава, никога не се тревожи, когато нещата не вървят добре. Не се оплаква и когато последните не протичат гладко. Когато се сблъска с временно влошаване на положението, позитивно настроеният човек се изпълва с още по-голяма решимост да успее. Той не прехвърля върху другите вината за своите собствени грешки, а вместо това си извлича поука от този временен неуспех и я превръща в свой съветник и сигнален огън при всичките си бъдещи начинания. Позитивният човек винаги е в състояние да открие хора, които да повярват в него и да финансират действията му. Той никога не страда от липса на приятели, понеже типът личности, които търси, винаги силно желаят да му станат такива. Следователно хората, а заедно с тях и възможностите, винаги се появяват, когато е необходимо. Той е оптимист, ала не е глупак или слепец в оптимизма си. Той е над дребнавостта и злобата, егоизма и жестокостта. Нито пък позволява на омразата и гнева да го извадят от релси или да окажат влияние върху живота и работата му. Той вдъхва увереност, предизвиква внимание. По-скоро е водач, отколкото последовател, и буквално излъчва атмосфера на успех.

Негативният човек, разбира се, представлява неговата пълна противоположност. Той е боязлив, погълнат от грижите си, проявяващ склонност да гледа на нещата от тяхната мрачна страна. Страхува се да действа твърде много на своя собствена отговорност и търси помощ и съвет от околните. Трудно му е да вземе решение, а когато най-накрая го стори, често го променя. Позволява на околните да го надминат в житейските надпревари, след което се тревожи, понеже се е провалил в утвърждаването си. Той никога не се радва на особен успех в живота – без значение какво е постигнал, могъл е да се справи значително по-добре. Негативният човек рядко осъзнава, че неуспехите му се дължат на неговите собствени недостатъци. Вместо това, той прехвърля товара на вината върху плещите на околните или приписва сполетелите го неприятности на случайността и лошия късмет. Компанията му не е ободряваща и не е търсена от другите хора, с изключение на един или двама, подобни на самия него.

Всичките му мисли и разговори са обагрени с песимизъм, а лицето му с течение на времето става измъчено и нещастно – точен показател за състоянието, в което се намира съзнанието му. Негативният човек няма вяра в себе си. Той вярва в съдбата и във влиянието на външните обстоятелства. Той е (така обича да твърди) какъвто Господ го е създал и какъвто го е направило обкръжението му. Когато се провали в нещо, той смята, че грешката не е негова. А ако характерът му е далеч от всичко онова, което би трябвало да бъде, то е заради наследствеността и обстановката.

Разбира се, съществуват безкрайно много степени на позитивността и негативността. Затова можем да кажем, че някой е повече или по-малко позитивен съобразно с неговия стадий на развитие. Или пък може да бъде повече или по-малко негативен в съответствие със степента на безпомощност и нещастие, в които се е потопил. Ала най-съществената разлика се състои в това, че позитивният човек търси в самия себе си силата да постига и гледа уверено напред в бъдещето. Негативната личност, напротив, страдайки от липса на увереност в себе си, търси помощ и подкрепа в околните и в други външни източници, като същевременно се страхува какво може да  й донесе съдбата. Позитивният човек вярва в себе си съвършено и безусловно, докато негативният – не. Това е огромната разлика.

Едва ли е необходимо да изтъквам, че всички преуспели хора принадлежат към позитивния тип, а провалилите се – към негативния. Ако бяхте способни да изследвате умовете на стотици успели личности, като се започне от лорд Нортклиф, лорд Хейг, Лойд Джордж и се стигне до занаятчията в собственото ви село или предградие, ще откриете, че всички те спадат тъкмо към първия. Ако бяхте в състояние да проучите умовете на водещите имена във всички професионални поприща, адвокатите, художниците, журналистите, поетите и т.н., щяхте да откриете, че те също принадлежат към позитивния тип. От друга страна, ако се задълбочите в разговор с някой неудачник (без значение какво е неговото място в живота или какво образование притежава – може да бъде дискредитиран политик или пък скитник на пътя), ще забележите, че съзнанието му е настроено негативно.

Следователно е очевидно, че онзи, който жадува да преуспее, трябва да принадлежи към позитивния тип. Но как да бъде изцелен, ако спада към втория?

Ние сме това, което сме, в резултат на отдавнашно мислене. Умствената ни нагласа се изгражда въз основа на мислите, които обикновено таим, или на които се отдаваме. По този начин, ако храним единствено позитивни мисли и отричаме негативните (като същевременно ги заменяме с техните противоположности всеки път, когато нахълтват в ума ни без покана), ние постепенно изграждаме една позитивна умствена нагласа. Това, от своя страна, означава, че се превръщаме в позитивно настроени мъже и жени и като такива не можем да не успеем в живота. Следователно всичко се свежда до стария въпрос за контрола върху мисленето. „Да управлява мисленето си, за човек означава да определя живота си.”

Мислите са позитивни тогава, когато касаят следните неща: успех, постижения, реализиране, преодоляване, побеждаване, надмогване, благоденствие, сила, смелост, спокойствие, достойнство, постоянство, целеустременост, търпение, мъдрост, честност, увереност, вяра, надежда, бодрост, любов, радост, покой, здраве и щастие.

Негативни са мислите, които касаят тези неща: провал, трудност, несполука, тежки времена, неспособност, страх, ужас, тъга, тревога, грижа, опасение, загуба, съдба, изневяра, несправедливост, критика, насочена срещу другите, вменяване на лоши мотиви на хората, омраза, завист, алчност, мрачност, похот, поквареност, безнравственост, егоизъм, сенсуализъм, мизерия, нещастие, болест, лошо здраве и смърт. 

Първите изграждат характер и телесно здраве. Създават ведрост и покой. Вторите съсипват нервната система, водят до лошо здраве и болести, лишават живота от почти всичките му радости и унищожават надеждите за успех.

Ако в продължение на няколко минути съсредоточите мислите си върху позитивните и позволите на въображението си да си поиграе с всяка отделна дума; ако извикате в съзнанието си нейното значение, едно неограничено и всестранно усещане за сила ще залее съществото ви. Това са пробудените безкрайни сили на подсъзнателния ум. Всички тези позитивни качества, които символизират въпросните думи, живеят във вас – в противен случай не бихте били способни да пробудите усещането за сила. Не можете да предизвикате действие от страна на нещо, което не съществува. По същия начин, ако съсредоточите мислите си върху някое отрицателно качество, например мизерията, след няколко минути ще ви обхване мрачно, депресивно състояние. Ако страхът занимава ума ви, скоро ще ви налегнат ужас и опасения.

Ето защо успехът, здравето и щастието ви изцяло зависят от типа мисли, които храните. Когато съзнанието ви се задържа единствено върху позитивните мисли, вие ставате позитивни, а чрез постоянство в действията – и преуспяващи. Когато обаче мислите за негативни неща, ставате негативни и вследствие на това се проваляте.

В такъв случай какъв е начинът така да контролирате мисленето си, че само позитивното да има достъп до вас? Отговорът е следният: чрез непрекъсната бдителност, постоянно наблюдение и действащи предпазни мерки, както и с помощта на безброй отрицания и утвърждения. Всеки път, когато някоя слабохарактерна, отвратителна или недостойна мисъл се опита да проникне в ума ви, отречете съществуването й в своя Съвършен Свят на Ума, а на нейно място утвърдете съвършената противоположност на това, което сте отрекли.

Самото съзнание притежава неограничено могъщество, а умствената сила или мисълта представлява сила, енергия, по-велика от всички останали сили и енергии. Следователно способността да осъществяваме всичко, което желаем, е в нас. Въпросната могъща способност обаче не би могла да намери израз в живота, ако умствената ни нагласа е погрешна. Когато съзнанието естествено принадлежи към успешния тип или пък е тренирано да бъде такова, неговите интензивни сили се фокусират в могъщ лъч, който моделира и извайва външния живот според формата на вътрешния образец. Тук няма никаква „магия”. Можем да го обясним по най-простия начин. Когато съзнанието ви е настроено за успех, изпратените към подсъзнателния ум импулси могат да доведат единствено до успешни действия. Както вече видяхме, подсъзнателният ум е центърът на всяко действие и съдържа в себе си неограничени сила и енергия. Последните трябва само да бъдат насочени към подходящия канал, за да осъществят всичко, което жадуваме да постигнем. Когато, следователно, съзнанието е „отлято” във формата, предопределяща успех, в подсъзнателния ум проникват само мисли и внушения за такъв, а те, от своя страна, задължително се трансформират в носещи успех действия.

Единствената разлика между човека, който успява, и този, който не съумява да постигне това (при условие, че енергията и на двамата е еднаква), се корени в съзнанието и по-специално – в начина на мислене. Умствената нагласа на успяващия е такава, че той генерира правилния вид мисли, които, преминавайки в неговия подсъзнателен ум, се превръщат в правилния вид действие. От друга страна, неудачникът, който притежава съзнание от негативен тип, генерира погрешния вид мисли, водещи впоследствие до погрешно действие. Ето защо дори за кратко време е невъзможно да попречите на онзи, чийто ум е ориентиран към успеха, да напредне. Можете да причините фалита му, да го съкрушите, да го осакатите, да го натикате в калта и да скачате отгоре му, но той отново ще се върне на върха. Невъзможно е да спрете една такава личност за дълго, просто защото съзнанието  й няма да го позволи. Точно поради тази причина не е възможно и да помогнете на негативния човек. Колкото повече му помагате, толкова по-слаб и безнадежден става той, вкопчвайки се с подновена сила във вас за поддръжка и опора. Поставете го в условия на изобилие, осигурете му работа, перспективи, влияние, приятели, сложете наготово в ръцете му всичко възможно, с което можете да му окажете подкрепа, и той ще го остави да изтече през пръстите му, ще изпадне в лишения и недоимък. Следователно успехът в живота е следствие от „успешните” действия, които на свой ред са резултат от „успешните” мисли. Последните пък са следствие от „успешната” умствена нагласа, получена в резултат от утвърждението „Аз съм Успех”.

Когато умствената нагласа се видоизменя от негативна към позитивна, се развива нещото, което наричаме личен магнетизъм. Човек излъчва въздействие, което привлича околните. Невъзможно е да оценим значението, което въпросният магнетизъм играе при изгледите за успех. Ако някой работи за самия себе си, ролята на притегателното въздействие на един добре организиран ум би била огромна по отношение на бизнеса. Броят на клиентите и купувачите ще се увеличи стократно. Нещо повече – постепенно ще бъдат привлечени по-качествени клиенти. Така успехът и благосъстоянието се изливат върху мъжете и жените, които култивират правилния тип съзнание. Изградите ли си веднъж подходящата умствена нагласа, проблемът ви вече няма да бъде как да получите работата, а как да я доведете до край. 

Колкото по-позитивно става съзнанието, толкова повече укрепват Волята и издръжливостта, а способността за концентрация се увеличава неимоверно. Всеки, който е запознат с трудностите и изпитанията при създаването на бизнес или професионална практика, ще оцени стойността на това. Като цяло, Успехът спохожда онези, които притежават най-голяма издръжливост. Способността да се придържаш към дадено нещо често е решаващ фактор в битката. Повечето хора се отказват от борбата още на завоя, а им трябва само един допълнителен тласък и малко повече издръжливост, за да постигнат целите си. Вместо да осъзнаят това, те се предават поради липса на способност за „придържане”, и то точно когато усилията им са на път да се увенчаят с успех.

Избрано от: „Динамичното мислене“, Хенри Томас Хамблин, изд. „Шамбала“, 2008 г.
Картина: DALL-E