Житейските уроци на май, споделени от Робърт Грийн и неговите „Закони за всеки ден“ (Изд. „Сиела“)
(The Chess Player, 1876, by Thomas Eakins)
МАЙ
Неискрено безучастните зрители
Разпознаване на токсичните типове и прикритите стратегии към властта
Властта е много особена игра, защото се играе от цялото общество. За да се научите на нейните правила и за да овладеете нейните тънкости, трябва упорито да се обучавате на изкуството да разбирате човешките стремежи и особености. Именно това е привлякло вниманието на изтъкнатия мислител от XVII век Балтазар Грациан: „Мнозина посвещават години на изучаването на животните и растенията. Много по-полезно би било да се съсредоточат върху изучаването на поведението на хората, с които съдбата ни е обрекла да живеем до последния си дъх!“. За да бъде някой отличен играч, първо трябва да е отличен психолог. Трябва да умеете да разпознавате скритите причини, които подтикват хората около вас към едно или друго решение, без да се оставяте да ви заслепява димът, зад който хората забулват истинската си същност. Някои хора искрено вярват, че могат да останат незасегнати от правилата на играта, стига да съумеят да се дистанцират от всичко, свързано с властта. С такива индивиди винаги трябва да сте нащрек, защото се отличават с тази особеност, че на практика именно те се оказват най-разпалените играчи в надпреварата към върховната власт. Те са тези, които наричам „неискрено безучастни зрители“. Те използват стратегии, недвусмислено разкриващи манипулациите, които такива личности обожават до прехласване. Май ще ви научи как да разпознавате неискрено безучастните зрители и други токсични типове, които да избягвате.
Според моя опит властта не се е променила. Живеем в много политически коректен свят, в който режисьорите и продуцентите създават образа на най-милите, най-либералните и най-прогресивните хора на планетата. Зад затворени врати обаче те се превръщат в яростни манипулатори, които са готови на всичко, за да получат точно това, което искат.
Властта е вечна. Сега хората не са обезглавявани заради допуснати грешки, но вместо това са незабавно уволнявани.
Закон №1 в „48-те закона на властта“ например е „Никога не засенчвайте висшестоящите“. Назад в историята Никола Фуке засенчва Луи XIV и е хвърлен в затвора до края на дните си. Сега просто ви уволняват, без да знаете защо. Формата на наказанието е различна. Играта е същата.
На света има три типа хора, които се занимават с тази игра. Едни от тях са тези, които наричам отричащите – хората, които отричат съществуването на тази реалност. Те едва ли не искат да се вярват, че сме произлезли от ангели, а не от примати. В представите им това, за което говоря тук, е просто цинично. За тях тези закони не съществуват в действителност. Тези хардкор тактики могат да се използват, но само от най-безскрупулните и неморални хора.
Отричащите се делят на два вида. Сред тях има хора, които са искрено обезпокоени от политиканския аспект на човешката природа. Те не искат да работят на място, на което трябва да участват в него. Тъй като отказват да разберат играта, те се оказват постепенно маргинализирани. Такава съдба не ги притеснява. Тези хора така или иначе никога няма да заемат позиция с голяма отговорност, защото на нея трябва да участват активно в игрите и това само по себе си е приемливо.
Другата част от отричащите са пасивно-агресивните – тези, които съзнателно не искат да признаят, че някога са участвали в манипулация, но несъзнателно играят всякакви игри. В няколко от книгите си съм описал многото различни разновидности на тези хлъзгави пасивно-агресивни воини.
Вторият тип хора след отричащите са тези, които обичат макиавелистката част от природата ни и ѝ се наслаждават. Те са майстори манипулатори, измамници и откровени агресори. Тези хора нямат проблем да се справят с тази част от играта. Всъщност те дори я обичат. Този тип хора, от които обикновено има по един или двама във всеки офис или група, могат да стигнат доста далеч, но в крайна сметка се препъват в живота, защото са твърде големи макиавелисти. Те не разбират, че съществува съвсем друга страна на играта, която изисква съпричастност, сътрудничество и съблазняване на хората да работят с тях. Тези хора са твърде заслепени от егото си, за да си дадат сметка за границите на игрите, които играят, неизбежно отиват твърде далеч и се стига до падането им от власт. Има стена, която така и не успяват да преодолеят.
Третият тип са хората, които аз наричам радикални реалисти. Именно на тях давам гласност в моите книги, както в следващите редове.
Желанието за власт е част от нашата природа. Това е част от начина, по който сме еволюирали в продължение на милиони години. Няма смисъл да отричаме природата си. Това сме ние. И не само няма да го отречем, но ще приемем, че човешките същества сме си такива, продукт на еволюцията.
Няма нищо лошо в това, че в този свят хората играят политически игри. Няма нищо лошо в това, че има прелъстители и измамници. Това е Човешката комедия от началото на писаната история. Това е самата реалност, светът такъв, какъвто е. Нека спрем да се борим с него. Това приемане не означава, че го обичаме и искаме да играем всички тези гадни игри. То значи, че разбираме, че съществуват. Ако понякога ни се наложи да използваме законите при игра в нападение или защита, ние ще се съгласим с това в разумни граници. Най-често други хора ги практикуват върху нас и е по-добре да разберем какво са намислили, отколкото да живеем в света на мечтите за ангелската ни природа.
Именно така разбираме законите на властта. Разбираме какво правят хората, така че да не могат лесно да ни навредят. Научаваме се как още отначало да разпознаваме истински токсичните нарцисисти, агресори и пасивни агресори, за да не бъдем прекалено емоционално въвлечени в драмите им. След като се въоръжим е такова отношение и знание, сме готови да тръгнем на битка в играта на живота. Вместо да бъдем заслепени от манипулаторите, ние имаме спокойствието, силата и свободата, които идват с разбирането на законите.
От: „Закони за всеки ден“, Робърт Грийн, изд. „Сиела“, 2023 г.
Картина: The Chess Player, 1876, by Thomas Eakins; chinaoilpaintinggallery
