„Глупостта е изтъкана от претенции и подобни хора издигат в култ достойнството си… Истината е, че който притежава неподправени достойнства, може да мине и без превземки.“
♥ Изкуството на житейската мъдрост
РАЗГОВАРЯЙ С ВСИЧКИ, ОБЩУВАЙ САМО С ИЗБРАНИЦИ НА ДУХА. Желанието да плуваш срещу течението е неразумно и опасно. Единствено Сократ би дръзнал да го стори. Несъгласието се приема за обида, защото осъжда чуждото становище. Недоволството расте - едни поддържат това, което ти осъждаш, а други са на обратното мнение. Истината е за избраници, измамата е повсеместна и присъща на тълпата. Няма да познаеш умния човек по речите му на площада - там той говори с гласа на хорската глупост, макар вътрешно да я осъжда. Благоразумният не обича да му противоречат, нито самият той оспорва публично чуждото мнение. Мисълта е волна птица - не може и не бива да бъде насилвана. Тя се оттегля в храма на мълчаливото съзерцание и ако се покаже пред света, прави го само пред мъдри и избраници.
САМО ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЗАВЪРШЕНА ЛИЧНОСТ. Той влага във всичко повече дълбок смисъл, отколкото външна показност. Има хора, които са гола фасада - като недовършени къщи или дом без покрив, отвънка палат - отвътре колиба. В тях няма за какво да се хванеш или пък се чувстваш като в капан, понеже още след първите разменени думи разговорът секва и увисва в безсмислието. Първо се кипрят като сицилиански атове, после млъкват неловко, понеже там, където няма мисъл, словото бързо се изчерпва. Те лесно заблуждават повърхностните, които приличат на тях самите, но не и задълбочените, които долавят същественото и бързо прозират истината, че главите им са празни.
СЪСТОЯТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ. Солидните хора не харесват лекомислените. Злочесто е всяко превъзходство, което няма за покритие пълноценна съдържателна същност. Не всички, които изглеждат разумни и сериозни, са такива и в действителност. Има неразумни същества, способни да се пристрастят към всяка химера, които сеят край себе си само измами. Други, които поразително приличат на тях, им подражават и намират повече удоволствие в лъжата, често многообещаваща, отколкото в истината, защото тя не им е от полза. В крайна сметка прищевките им ги довеждат до лош край, защото им липсва стабилна основа. Само истината може да ти донесе заслужена слава, само неподправените стойности могат да ти помогнат да реализираш възможностите си. Една лъжа влече след себе си друга, но така се градял само въздушни кули, които скоро рухват и се превръщат в прах. Безпочвената нелепост има кратък живот. Тя обещава толкова много, че буди недоверие. Тя така пламенно се стреми да се докаже, че сама разголва своята несъстоятелност.
ТРУПАЙ ЗНАНИЯ ИЛИ СЕ ВСЛУШВАЙ В ЗНАЕЩИТЕ. Без разума, който ти самият притежаваш или черпиш от опита на другите, животът е невъзможен. Има хора, които не съзнават, че нищо не знаят, и други, които не знаят, но мислят, че знаят. Глупостта е непоправима, понеже неосъзнатото невежество заслепява и не ти позволява да видиш недостатъците си. Мнозина щяха да бъдат истински мъдреци, ако не се мислеха за такива. И макар мъдрите пророци да са изключителна рядкост, те стават безполезни, когато никой не се вслушва в тях. Не се колебай да потърсиш умен съвет - това не подронва твоето достойнство и не е показател за липсата на качества, а напротив, доказва, че си разумен. Обсъждай всичко, ако не искаш да се провалиш.
СЛЕДВАЙ ПОВЕЛИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.
Сдържаността е признак на достойнство. Сърце без тайни е като отворено писмо. Дом със здрави основи крие дълбоко своите тайни - в него има обширни подземия, съхраняващи всичко ценно. Сдържаността е присъща на хората, които владеят себе си, а победата над собствената воля е висше тържество. Човек плаща с нещо от себе си на всички, пред които открива своята душа. Вътрешната непоклатимост и самоконтролът градят здравословното благоразумие. Сдържаността изостря интереса и ожесточава враждебните набези на околните. Те се стремят да те предизвикат като ти противоречат, дразнят те, за да изтръгнат тайните ти и за да те осмеят. Бъди изключително бдителен. Не говори за това, което трябва да направиш, и не върши това, за което си принуден да говориш.
НЕ УПОРСТВАЙ В СПОРА. Всеки глупак е вироглав и всеки, който упорства, е глупак - колкото по-грешно е мнението му, толкова по-настойчиво го брани той. Дори когато е очевидно, че имаш право, по-добре е да отстъпиш. Твоята правота няма да остане незабелязана, а любезният жест, че си отстъпил, ще заслужи признателност. Вредата от упорството винаги е по-голяма от печалбата от победата, защото чрез него отстояваме не толкова истината; колкото нашата груба невъзпитаност. Има непоправими твърдоглавци, които не възприемат чуждо мнение, а като прибавиш към вироглавството им и прищевките, получава се образът на пълния глупак. Упоритостта трябва да се проявява чрез волята, а не в налагането на собственото мнение. Макар че има, разбира се, и изключения, когато човек не бива да се оставя да губи два пъти: веднъж - в спора, а после - на дело.
НЕ СЕ ПРЕВЗЕМАЙ. Дори при кралските особи маниерниченето се възприема като ексцентричност. Придирчиво спазващият етикета човек е досаден за околните, но има и цели нации, на които е присъща тази порочна особеност. Глупостта е изтъкана от претенции и подобни хора издигат в култ достойнството си, но в същото време с действията си доказват колко е незаслужено то, щом непрекъснато се страхуват, че и най-дребното нещо може да го разруши. Оправдано е да търсиш уважение, но не и в такава степен, че да те възприемат като човек, който вечно прави фасони. Истината е, че който притежава неподправени достойнства, може да мине и без превземки. Не бива нито да превъзнасяме, нито напълно да пренебрегваме етикета - едва ли е признак на благородство и добро възпитание увлечението по несъществени условности.
НЕ БЪДИ СЛЯП ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ, НЕЗАВИСИМО ЧИИ СА. Честният човек разпознава порока, дори когато той е облечен в злато и коприна, защото и най- блестящите одежди не могат да скрият греховете. Раболепието си остава низост, дори когато мотивът му се прикрива зад аристократични претенции. Както и да ги превъзнасяш, пороците си остават отблъскващи и са лишени от всякакво великолепие. Хората забелязват, че някои видни личности имат големи недостатъци, но не проумяват, че те не дължат славата си именно на тях. Примерът на високопоставените е толкова убедителен, че може да направи привлекателни дори пороците им. Ласкателството величае дори физическите им недъзи и кара тълпата да им подражава, без да си дава сметка, че онова, което при великите личности е простимо, при простосмъртните е отвратително.
Из: „Изкуството на житейската мъдрост“, Балтасар Грасиан, изд. „Кибеа“, 1998 г.
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org
