„Сънят е личното ни приключение. Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес – сънят не е наше дело. В сънищата значението на цветовете е ограничено – не бива да забравяме, че в много от тях се появява само един специфичен цвят. Символиката им може значително да се разшири, ако я разгледаме в светлината на многобройните религии”. Това споделя известният белгийски психиатър Пиер Дако в своята книга „Тълкуване на сънищата” и прави любопитни описания на символните значения на отделните цветове.
(Two women sitting at a bar, Pablo Picasso, 1902)
Синьо
То е „студен" или освежаващ цвят – класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото разширява пространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното. В християнския сеят се носи синьо на празниците на ангелите. За Англиканската църква синьото е цветът на надеждата, на любовта към Бог, на милосърдието, на съвестта и любовта към Прекрасното. В хералдиката кобалтово-синьото изразява справедливост, вярност, радост, благородство. Лазурносиньото пък символизира вечното блаженство, целомъдрието, кротостта, смирението. В сънищата синьото е най-често цветът на безкрая. Погледът се зарейва в сините далечини. Синьото е нематериален, прозрачен цвят, който се размива в ослепително бялото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да стане символ на смъртта. Синьото е недостъпно, понякога ледено като синеещите зимни снегове. Бихме могли да се запитаме дали дълбоката тъга на средиземноморските народи (въпреки външната им словоохотливост) не произтича от тази нематериалност, в която се стопяват и духът, и тялото; защото, когато небето е съвършено синьо, погледът се губи в нищото и Земята изглежда сама в безкрайното пространство. Няма ги облаците, които да я „закрилят", да я прегръщат, да й придават сигурност. В сънищата синьото може да е символ на философските истини и на метафизичните изследвания. За християните то е и цветът на Богородица. Олицетворява също верността, но не земната, а небесната, душевния покой в смъртта, божествената ведрина. Така синьото е едновременно цвят на надежда за душата и на смърт за слялото се с безкрая тяло. В музиката то може да се свърже с неуловимата мелодичност на флейтата.
Зелено
Съставено, както е известно, от жълто и синьо, зеленото притежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, на почивката; не случайно масите за билярд, че и заседателните маси са покрити със зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвното налягане. В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата, както и желанието за вечен живот. Според Англиканската църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието (то преобладава сред цветовете на земната растителност). В сънищата олицетворява земята и пролетта, възраждането след зимата и дълготрайността, търпението, очакването и непосредствената надежда (а не метафизичната надежда като синьото). Символ е на майката-кърмилница (като растителността), но и на детската и пролетната любов. Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води. „Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и израждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката. В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и английския рог.
(Woman with a Fan (Lunia Czechowska), Amedeo Modigliani, 1919)
Червено
То е огънят, топлината, страстта и любовта. Притежава безброй нюанси – от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът на кръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове, то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който лесно се налага, червеното заема привилегировано място в избора на много хора. Особено го обичат децата, както и примитивните племена. За християните червеното е символ на Божията кръв; носи се на празниците на Светия Дух и се смята, че разгаря пламъка на божествената любов. Според каноните на Англиканската църква то е цветът на мъчениците и на благотворителността. В хералдиката олицетворява любовта, смелостта, гневът и жестокостта. Както и разрушението и Страшния съд (унищожение с огън). В сънищата червеното символизира главно огъня, енергията и страстите – понякога всепоглъщащи. Както и борбения, екстровертния дух. Пурпурното е цветът на кралете. Червеното има и обратна страна – кървавочервеното е символ на насилието, омразата, убийството, клането. То е и „утробен" цвят; напомня майчиния корем с тревожната символика, свързана с него. В музиката червеният цвят се родее със звучността на тромпета.
Жълто
Цвят на слънцето или глината според оттенъка. За християните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното. В сънищата жълтото е преди всичко соларен цвят. Цветът на лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е ярко, искрящо и клони към ослепително бяло. Когато изразява силни чувства, то е в по-топли, не толкова крещящи нюанси, подобно на неподражаемите мазки на Ел Греко. Бледожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога и за нелоялност, за предателство. Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцендентното. Впрочем златното има толкова нюанси, че не се вмества в границите на определена символика. Жълтото символизира и края на лятото със сияйните дни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищното изобилие преди смъртта. В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото – с рога.
(Adele Bloch-Bauer's Portrait, Gustav Klimt, 1907)
Оранжево
То е сърдечният прием; не е толкова натрапчиво като червеното или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. В хералдиката този цвят (цвят на зора) е отрицателен; означава лицемерие и прикритост. В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден, дори „хермафродитен". И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой, поне обикновено. В музиката би могъл да се свърже със звучността на рог в горните регистри или на тромпет със сурдина.
Лилаво
Това е доста студен цвят. Обикновено символизира разкаянието както в християнския свят, така и според Англиканската църква. В хералдиката лилавото (лазурно + червено) означава истина и лоялност. Когато се доближава до пурпурното, е знак за въздържание. В сънищата лилавото често поражда чувство на тъга, на душевно „разкаяние", дори на вътрешен траур. Символ е и на умерената страст (червеното, донякъде укротено от синьото – цвят на здрав разум и духовност). В музиката лилавото поражда асоциации с приглушената звучност на виолата или на цигулката със сурдина.
(Arrangement in Grey and Black, popularly known as Whistler's Mother, James Abbott McNeill Whistler, 1871)
Черно
Черното не отразява, а поглъща цветовете. За християните то е цветът на очакването и на траура. Англиканската църква не му придава значение. В хералдиката черното олицетворява болката, траура, продължителната тъга. Но също очакването, мъдростта и благоразумието. В сънищата то, разбира се, символизира траура, но главно мрака и недиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсъзнателното. Като символ на очакването (погълнатите цветове могат да бъдат възстановени) черното съдържа възможности за надежда. Така то става знак за зараждане, за пробудено несъзнавано, за примитивен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят напомня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда. В музиката черното, което е „не-цвят", би могло да се припише на барабаните и тимпаните, които произвеждат „не-звуци". Тези инструменти често се свързват с траур, мъчения, но и с очакване нещо да се случи.
Бяло
Синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна светлина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството изразява невинност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значение му придава Англиканската църква, както и хералдиката (сребристобяло). И в сънищата бялото е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта. В музиката го свързваме с оркестър от струнни инструменти.
Картина (заглавна): Sleeping Lady with Black Vase by Robert Bereny
Изображения: WikiArt
