КОЗИРОГ ни разказва за изкачването на планината и за слизането в ада

„Възходящият път на душата минава през дванадесетте знака на зодиака... низходящият път, също.“ ~ Климент Александрийски

За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”

(Mosaic with the Labors of Hercules, 3rd century AD, found in Liria (Valencia), National Archaeological Museum of Spain, Madrid)

Козирог (22 декември ~ 20 януари)

Качество: Крайните характеристики на най-лошия и най-добрия от типовете: Честолюбие. Кристализация. Преобладаване на борбата. Преображение. Съзнание на Посветен. „Еднорогьт на Господ“.

Девиз: От страна на формата: „Нека честолюбието управлява и вратата бъде широко отворена“; от страна на душата: „Аз се губя в небесната светлина, но се обръщам с гръб към нея“.

Знакът Козирог е един от най-трудните за описание и най-тайнственият от всичките дванадесет знака. Дори символът му никога не е рисуван както трябва, защото правилното начертаване ще предизвика нежелателно мощен прилив на сила; този символ понякога е наричан също и подпис на Бога“.

В подножието на планината козелът-материалист напразно търси храна в сухите дерета. По пътя нагоре козелът-изкупителна жертва открива цветовете на изпълнените желания, всеки със своите бодли от пресищане и разочарование. На върха на планината свещеният козел достига видение и се ражда посветеният. Според други книги символи са козелът, крокодилът и еднорогьт.

Писано е, че разпнатият Христос „се е спускал в ада“. Защо? Вероятно защото Неговата всеобхватна любов се е отнасяла и към т. нар. „изгубени души“; нали е казано, че Христос ще се грижи за човечеството, докато и последният „малък човек“ не се завърне у дома.

Казано е, че човекът-Козирог коленопреклонно предлага сърцето и живота си на душата и едва след това, когато той самият стане посветен, може да му бъде доверена тайната на живота и висшите сили.

Рак е врата към онова, което ние погрешно наричаме живот, а Козирог – врата към духовното царство. Козирогът е вратата, през която преминаваме накрая, когато вече не се отъждествяваме с формалната страна на съществуването, а постигаме сливане с духа. Това означава да си посветен.

Посветеният е човек, който вече не свързва своето съзнание с ума, с желанията или с физическото тяло. Той може да ги използва, ако пожелае, и го прави в помощ на човечеството, но не там е концентрирано неговото съзнание, а върху душата, т. е. върху този наш аспект, който е свободен от грубата форма. Съзнанието е съсредоточено именно в душата, когато след време започнем да действаме в Козирог, опознавайки себе си, за да станем посветени в двата велики универсални знака за служене на човечеството.

Ако човек е роден в знака Козирог, той не трябва да си въобразява, че със сигурност е посветен. Ние трябва да обърнем голямо внимание на чувството за пропорция и статут в еволюцията. Много често стремящите се страдат от комплекс за малоценност, смятайки, че не са способни на нищо, или обратното – хранят преувеличени представи за собствената си значимост. В този случай те са усетили докосването на душата, все още едва забележимо, но решават, че са постигнали всичко и се отдават на самодоволство. На тях явно не им достига усещането за съизмеримост.

Този знак символизира третото посвещение, което всъщност е първо от главните посвещения. В Матей (XVII глава) четем, че Христос е взел на високата планина трима ученика-Петър, Яков и Йоан – и там се преобразил пред тях. Те паднали ничком и Петър казал: „Хайде да построим три колиби“. В индуската философия това са нарича „посвещаване на човека, който строи своята колиба“. Петър е скалата или фундамента, той е символ на физическото тяло. Яков е измамникът, символизиращ емоционалната природа, източникът на цялото заслепение, а Йоан олицетворява ума, неговото име означава „Господ каза“. Тук виждате символиката на трите аспекта на личността, паднали на колене пред Христос в славата му – в Козирог, в момента на неговото преображение.

Значението на знака

Козирог е знакът на козела; това е над човешки знак – универсален и безличностен. Той е свободен. Той вече е посветен. Помнете, че големите етапи на развитието, които ние наричаме посвещения, се регистрират само в съзнанието и никой няма да ви каже за тях. Отличителният белег на посветения е мълчанието. Козирог е печален знак, знак на крайното страдание и самота, доколкото това са и отличителните белези на посветените.

Безличността се основава на фундаменталните постижения на личността. Трябва силно да сте били привързани към нещо, преди да разберете значението на безличността. Това е парадокс, но не е никакво геройство да си безличностен, ако не си бил изкушавай от съблазънта да бъдеш личностен.

Безличността, която трябва да развиваме у себе си, се достига чрез разширяване на личната ни любов към друга личност, към семейството, към приятелите и накрая към цялото човечество, но тя няма нищо общо със сантименталността. Ние можем да обичаме човечеството, защото разбираме значенето на личната любов, и трябва да даряваме всеки със същата любов, която изпитваме към нашите близки. Безличността не означава отдръпване и обграждане със стени, а предполага любов към всички, защото ние вече сме способни да виждаме хората каквито са в действителност, с техните недостатъци, неуспехи и постижения – с всичко, което ги прави хора – и въпреки това да ги обичаме.

В Правилата по Пътя пише: „Всеки вижда и знае за подлостта на всекиго. И все пак, въпреки това велико откритие, ние не си обръщаме гръб и не се отблъскваме един друг“. Това е състоянието, което трябва да постигнем в Козирог, но то не се отдава нито на закоравелите сърца, нито на обособилите се от всички, нито на издигналите себе си на пиедестал. Ние казваме, че трябва да бъдем безличностни в делата си. Ако бяхме съвсем безличностни към себе си, нашето отношение към другите би било точно такова, каквото е необходимо и правилно да бъде.

Козирог ни разказва за изкачването на планината и за слизането в ада. Всяка душа минава през три велики възхода.

Масонството в течение на векове е пазило това предание. В началото материята се въздига в небесата. Това наблюдаваме в Дева. Следва издигане на психичната природа над диафрагмата. Вие вече не сте емоционални и егоистични, не живеете в слънчевия сплит, а сте съсредоточени в сърцето и съзнавате себе си като част от групата, вашите чувства и желания са свързани с тези на групата.

Вие вече не сте сляпо подчинени на животинската чувствена природа, не сте устремени към творчество само на физически план, а ставате духовно същество, работещо в металната материя. Формата вече не ви поробва; вие сте работили с нея така, че сте я издигнали към съзнанието си в главата, а оттам контролирате вашето гърло, сърце, слънчев сплит и всяка част на тялото. Вие правите това не като се съсредоточавате върху тях, а живеейки като съзнателен син Божий, седнал на „трона между веждите“ (в хипофизата), или в центъра Аджна според индуистката терминология. Това е второто велико извисяване.

Великият обрат в Козирог се обобщава с няколко ключови думи. При обикновената посока за движение по зодиака те са: „И словото каза: нека амбицията ръководи и нека вратата да бъде широко отворена“. В това е ключът към еволюционната подбуда и към тайната на превъплъщението. Когато истинското усещане за реалността изтласка и земното и духовното честолюбие, човекът ще може искрено да каже: „Потопен съм в небесна светлина, но се обръщам с гръб към нея“. Така световният ученик, посветен в Козирог, върви по своя път, за да започне да служи на човечеството във Водолей.

В този знак той изчиства Авгиевите обори (от кармата на всички минали грешки и невежество, т.е. от Пазителя на Прага) и така в Риби става световен спасител. Ние помним, че последното деяние на Христос по пътя му към Гетсиманската градина, а оттам и към Голгота, е измиването на краката на неговите ученици.

Някой беше казал, „Християнството не е претърпяло неуспех – просто никога не е правен опит то да бъде приложено“. Нека всеки от нас помни, че съдбата на човечеството е несравнима по важност и до голяма степен зависи от нашето желание да сътрудничим на тази необикновена задача. Нека не забравяме, че законът на живота е борбата и че тя не загубва и частица плам, премествайки се от физическия плам върху духовния. Нека знаем, че нашето човешко достойнство и благородство трябва да израсте в опитите ни да се освободим от своите заблуди и да последваме най-съкровените си стремежи. И, преди всичко, нека винаги помним, че в нас и само в нас живее искрата Божия, че можем да я убием, ако не й обръщаме внимание, но също така можем да се приближим до Бог, като Му покажем своята готовност да работим с Него и за Него.

Избрано от „Подвизите на Херкулес” (със съкращения), Алис Бейли

*Roman relief (3rd century AD) depicting a sequence of the Labours of Hercules, representing from left to right the Nemean lion, the Lernaean Hydra, the Erymanthian Boar, the Ceryneian Hind, the Stymphalian birds, the Girdle of Hippolyta, the Augean stables, the Cretan Bull and the Mares of Diomedes - en.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK