ОВЕНЪТ - спасител, когото боговете превърнали в съзвездие и го оставили на небето

Митове и легенди за съзвездията

(Phrixus and Helle, Boeotian prince, Member of the Athamantian Royal House)

ОВЕН е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда високо над южната страна на хоризонта през ноемврийските нощи. Заобиколено е от съзвездията Бик, Еридан, Кит, Риби, Триъгълник и Персей. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Овен могат да се видят с просто око 50 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярките от тях са α, β и γ, съответно от втора, трета и четвърта звездна величина. Разположени във формата на неголяма дъга, тези звезди привличат погледа в сравнение с околните слаби звездички. С изключение на малката дъга, която образуват трите най-ярки звезди в съзвездието Овен, другите слаби звезди в него са така хаотично разпръснати, че не образуват никаква характерна геометрична фигура. И наистина трябва да се учудваме на въображението на древните гърци, които в тези слаби звезди са виждали митическия Овен, който спасил Фрикс и Хела, а в дъгата, образувана от трите ярки звезди, са виждали неговите големи и извити рога.

Митологията е вплела Овена в трагичен разказ. Някога в Беотия, в гр. Орхомен, на брега на Кападонското езеро, царували Атамант, син на бога на вятъра Еол, и неговата съпруга Нефела, богиня на облаците. Те имали две деца — син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те, но скоро ги сполетяло голямо нещастие. Баща им изгонил рождената им майка и се оженил за магьосницата Ино, дъщеря на Кадъм — основателя и първия цар на Тива. Тя родила двама синове Леарх и Меликерт.

Като всяка мащеха Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца, как да наследят само те цялото царство, когато умре Атамант, а не Фрикс и Хела, които, като по-големи, са законните наследници на царството.

— Ако Леарх и Меликерт не наследят царството на баща си, те ще бъдат най-нещастните деца в света! Каква майка съм аз, рекла си Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си!

С всеки изминат ден омразата на Ино към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието й да остане незабелязано. Никой не трябвало дори и да помисля, че тя е виновна за смъртта на двете невинни деца.

Ден и нощ Ино обмисляла различни планове за осъществяване на своята пъклена цел. Най-после решила как да постъпи.

Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени от Орхомен и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите км ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди.

Наивните орхоменки послушали Ино и така изсушили житото за посев, че просто го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, засели опеченото жито и… на следващата година на прочутите със своето плодородие ниви на Орхомен не поникнало нищо. Ветровете и горещините ги превърнали в напукани пустини. Настъпил повсеместен глад по хора и добитък.

Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за неплодородието на нивите и за настъпилото бедствие. Но преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, когато се върнат от Делфи, да предадат на Атамант, че уж Пития била казала: „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атамант принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела!“

Когато пратениците се върнали от Делфи и предали „отговора“ на Пития, Атамант потънал в дълбока скръб и сълзите не преставали да се леят от очите му. Ала можел ли той да не изпълни волята на боговете, за да избави страната си от сполетялото я бедствие? Той наредил да принесат в жертва на боговете децата му Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост. Нейният зловещ план успял!

Повели Фрикс и Хела, които нищо не подозирали, към жертвеника, който се намирал извън Орхомен, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението…

Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да откъснат някое хубаво цвете, което срамежливо се подавало из зелената трева. И ето иззад огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, на който руното блестяло като злато. Този златорунен овен изпратила богиня Нефела — майката на Фрикс и Хела, за да ги спаси.

Овенът кротко се приближил до децата и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш искал да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му и извикал на сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена! Виж колко е кротък!“ Яхнала и Хела овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал и започнал да се издига все по-високо и по-високо във въздуха. Водачът не можел да види и да разбере накъде овенът отнася Фрикс и Хела, понеже се спуснал огромен, черен облак…

Все по-бързо и по-високо летял овенът. Пред погледа на децата Земята ставала все по-малка. Горите те виждали като малки зелени петна, а реките — като някакви блестящи ленти, които се виели из полята и горите. Пред погледа им се показало и морето като голяма синя ивица. Хела се уплашила. Завило й се свят и тя отпуснала ръцете си… Фрикс, като се държал с лявата си ръка за рога на овена, се опитал да я задържи с дясната си ръка… но станало късно… Хела паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море или Хелеспонт(1).

Овенът понесъл Фрикс на север и дълго летял, докато стигнал река Фазис(2) в далечната и приказна Колхида, където царувал Еет — син на Хелиос.

Еет с радост посрещнал Фрикс. Златния овен, който го спасил, той принесъл в жертва на гръмовержеца Зевс, покровител на пътешествениците. Златното руно на овена Еет окачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес (Марс). Еет поставил чудовищен дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, да пази Златното руно. Никой не смеел да се приближи до дъба, за да вземе златното руно.

Еет с бащински грижи отгледал и възпитал Фрикс, а когато пораснал, го оженил за дъщеря си Халкиопа.

Загдето овенът спасил живота на Фрикс, боговете го превърнали в съзвездие и го оставили на небето.

(1) Това е днешният проток Дарданели. 
(2) Това е река Рион в Кавказ. 

От „Митове и легенди за съзвездията”, Ангел Бонов

Илюстрации: Wikipedia

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност