РАКЪТ допуска душата в световния център, който ние наричаме човечество

За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „Подвизите на Херкулес”

(Hercules Killing the Lernean Hydra, pl. 5 from a set of Ten Labors of Hercules by Cornelis Cort, 1563)

Качество: Чувствителността на масите; за средния човек – отъждествяване с формата; за ученика – служене на масите.
Девиз: От страна на формата: „Нека изолацията стане правило, но все пак тълпата съществува“; от страна на душата: „Аз строя светъл дом и пребивавам в него“.

Качества на знака

Ракът се нарича също така и Краб, който според гърците бил изпратен от Хера, за да ухапе Херкулес по крака (отново срещаме символа на уязвимата „ахилесова пета“). Това е интересна форма за изразяване на отговорностите в процеса на въплъщение и за илюстриране на трудностите, които душата среща в дългото си пътуване по пътищата на еволюцията. Той символизира и ограничеността на физическите въплъщения, тъй като Ракът е една от двете велики врати на зодиака. Той е вратата към света на формите, към физическото въплъщение, а също и знак, в който двойствеността форма-душа е обединена във физическото тяло.

Противоположният на Рака знак е Козирог, като тези два знака са двете врати – едната към живота на формата, а другата – към духовния живот. Едната открива вход към масовата форма на човечеството, а другата – към универсалното състояние на съзнание, или царството на духа. Рак бележи началото на човешкия опит във физическия план, а Козирог ознаменува неговата висша точка. Единият знак означава възможност, другият – завършване.

Според преданието, Христос дал на св. Петър ключовете за небето и земята; така той му поверил ключовете от двете врати. В тази връзка четем:

„Иисус дава на Петър... ключовете за двете основни врати на зодиака, които са в двете точки на слънцестоене, т.е. за зодиакалните знаци Рак и Козирог, смятани за врати на слънцето. През Рака, или „вратата на човека“, душата се спуска на земята (за да се съедини с тялото), което води до нейната духовна смърт. През Козирога, или „вратата на боговете“, тя се въздига отново към небето.“

В зодиака на Дендерах знакът на Рака е представен като бръмбар, който в Египет наричат скарабей. Думата „скарабей“ означава „току-що роден“. Това символизира раждането (влизането във въплъщение), или когато става дума за стремящ се – новото раждане. Египтяните са наричали месец юни „теоге“, което отново означава „прераждане“, така че и знакът, и названието на месеца неизменно ни напомнят за приемането на форма и за влизането във физическо въплъщение. В един древен индийски зодиак (от около 400 г. пр.н.е.) знакът на Рака също е представен като бръмбар.

Китайците наричали този знак „червената птица“, доколкото червеният цвят символизира желанието, а птицата е символ на стремителното спускане във въплъщение, на проявлението във времето и пространството. Образът на птицата често се появява в зодиака. Така например, в древната индуистка митология срещаме Хамза – „птицата във времето и пространството“, която символизира в еднаква степен проявлението и на Бога, и на човека. Птицата стремително се появява от тъмата, прелита над хоризонта в светлината на деня и отново изчезва в мрака. Английската дума goose (гъска) произхожда от същия санскритски корен и стига до нас през исландския. Затова, когато казваме на някого: „Ти си гъска!“ всъщност правим едно много езотерично изявление, означаващо: „Ти си птица извън времето и пространството, ти си душа, приемаща форма, ти си въплътен Бог!“

Крабът живее както на сушата, така и във водата. В този смисъл той е знак на душата, която пребивава в физическото тяло, но живее предимно във водата, разбирана като символ на емоционалната, или чувствената природа.

Екзотерично Ракът се управлява от луната, която винаги е била майка на формата, контролираща водата, приливите и отливите. Следователно, в този знак господства формата и налага своите ограничения. Крабът строи своя дом (раковина) и го носи на гърба си, а хората родени в този знак винаги използват онова, което са построили. Те обикновено са свръхчувствителни, свръхемоционални и винаги търсят къде да се скрият. Роденият в Рак е толкова болезнено чувствителен, че с него трудно може да се общува; той е толкова е уклончив и често така неопределен, че е трудно да бъде разбран или убеден да вземе решение.

Неразвитият индивид, роден в Рак, е потопен в масата и остава неосъзната част от огромното цяло, но оттук идва и проблемът, защото, за разлика от него, средният човек в Рак, както и стремящият се и работещият в този знак, са подвластни на стремежа си да се издигнат над масата, в която ги задържа инстинктът им, и да развият вместо него интуицията, която ще им даде възможност съответно да се извисят. Евреите понякога наричат този знак „Ковчег“, защото той означава загубване на личността, а ранните християни го познавали като „гроб на Лазар“, който бил възкресен от мъртвите. В тези думи – „ковчег“, „гроб“, „краб“, както и в понякога срещаната по отношение на Рака дума „утроба“ виждаме все същата идея за скрития живот, за забулващата форма, за заложената възможност и за тази борба с обстоятелствата, която по-нататьк (в знака на Лъва) ще доведе до проявлението на индивида, а в Козирог – до раждането на спасителя на света.

Отначало се е смятало, че Иисус се е родил именно в знака на Рак. В последствие Козирог става месец на раждането на Христос – така от векове 25 декември се празнува като рожден ден на Спасителя на света. В най-дълбока древност обаче се е вярвало, че раждането на богове на слънцето става в знака на Рака. Ето какво четем:

„Раждането на младенеца Иисус (произволно посочено от свещениците) води до сериозно разминаване, защото ни се казва, че той се е родил в ясли. „Яслите“ се откриват в знака на лятното слънцестоене, в съзвездието Рак, което е наричано врата на слънцето и през което (според древните вярвания) душите се спускат от небесния си дом на земята, докато по време на зимното слънцестоене през декември те са връщат в своя небесен дом през съзвездието Козирог - другата врата на слънцето. Приемало се, че Козирог е съзвездието, където по време на зимното слънцестоене се раждат слънчевите богове, които ставали свещени за синовете на светлината“. (Тhe Celestial Ship of the North, /Небесният кораб на Севера, Е. Валентия Стрейтън, том 2, стр.205)

Символи

Астрологичният символ на знака Рак няма никакво отношение към биологичния краб. Той е съставен от две „магарешки“ опашки и това отново свързва евангелската история с разказа за яслите. Във връзка с раждането на Иисус се появяват две магарета: едното, върху което Дева Мария пътува до Витлеем преди раждането, и второто – с което отива до Египет след раждането. В близост до знака на Рак има две ярки звезди, едната известна като Аsselus Borealis (Северно магаре), а втората – Аsselus Australis (Южно магаре). Има и един трети случай, когато самият Христос влиза в Йерусалим при краткия си триумф на Връбница, яздейки на магаре, символ на търпението и смирението – скъпоценните камъни в короната на величието. Така че, не подценявайте значението на този символ.

Някой беше използвал следните думи, за да изрази звученето на Рак при първото ни влизане в този знак: „Жален, слаб глас, идващ като изпод земята, ниска, неясна и неопределена мелодия.“

Работата все още не е завършена. В този знак звучи единствено тонът на възможното постижение. Тук откриваме само дълбок вътрешен стремеж и едно смътно недоволство, което с времето става толкова силно, че издига скрития борещ се индивид над привичното му обкръжение и условия на живот и го превръща в ревностен стремящ се, който не знае почивка в порива да се издигне над водата и упорито да се изкачва нагоре, за да се окаже накрая на върха на планината в Козирог, където се ражда, но все още не постига съвършенство спасителят на света. „Христос се е родил в Козирог, изпълнил е закона под знака Сатурн, открил е ерата на съзнателното братство под знака на Венера и е съвършен пример за посветен, роден в Козирог, който става световен служител във Водолей и Спасител на света в Риби.“ Ракът допуска душата в световния център, който ние наричаме човечество. Козирогът допуска душата до съзнателно участие в живота на световния център, който наричаме Йерархия.“ (Еsoteric Astrology, Езотерична астрология, стр. 168)

Изображение: Hercules Killing the Lernean Hydra, pl. 5 from a set of Ten Labors of Hercules by Cornelis Cort, 1563 - art.famsf.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност