Митове и легенди за съзвездията

(Peter Paul Rubens - The Rape of Proserpina, 1636-1638, Muzeul Prado)

Зодиакално съзвездие ДЕВА е най-високо в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Дева могат да се видят с просто око 95 звезди, но само десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. 

В гръцката митология съзвездието Дева олицетворява Деметра - богинята на плодородието, покровителка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна сила нищо не би расло на земята и тя би се превърнала в изсъхнала, напукана пустиня.

Само една дъщеря имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин баща бил гръмовержецът Зевс.

Весела и безгрижна, Персефона по цял ден играела с дружките си океанидите в дивната Нисейска долина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата долина и даже дивите зверове се вслушвали…

Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил обещал за жена на своя брат Хадес - владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее сред неплътните сенки, вечно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв звук и не прониква никакъв слънчев лъч…

Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил план да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си необикновено цвете с такива цветове и аромат, каквито никой дотогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, изведнъж Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и изчезнал с колесницата си в непрогледните глъбини. Всичко станало толкова бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и как изчезнала Персефона. Чули само нейния писък, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра веднага дошла в Нисейската долина, но никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя баща, беловласия Океан. Потънала в дълбока скръб, облякла дълга черна мантия и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила дъщеря си, но и следа от нея не открила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл дъщеря й в своето царство на сенките.

Още по-голяма скръб обзела богиня Деметра. Сълзите като порой текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала само напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и навсякъде се чували само плач и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила само за дъщеря си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „камъка на скръбта“ до „кладенеца на девиците“. Дълго седяла там, докато дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на баща си. Но и там тя останала все така тъжна и опечалена.

Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал повсеместен мор сред хора и добитък, сред животни и птици. Никой не принасял вече жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва сега господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки род. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В миг тя долетяла в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в скръб Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра отговорила: „Докато Хадес не върне дъщеря ми, няма да се върна на Олимп!“

Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му предаде да пусне Персефона при майка й.

Не можел Хадес да не изпълни волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, но преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар - символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела вече да го забрави и изостави.

Седнала в колесницата Персефона и придружена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За миг пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в скръб богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла дъщеря си, засияла от радост, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината - при мъжа си Хадес в подземното царство.

Радостна, че дъщеря й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, започнали весело да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като огромни бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но дошло време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в скръб великата богиня Деметра. Листата на дърветата започнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и бури зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и само гарваните зловещо грачели. Виелици и снежни бури сковавали в мраз Земята. Сякаш преставал животът, докато скърбяла богиня Деметра за дъщеря си. И когато тя отново идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и далеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите дарове богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…

И когато на небето се появявало съзвездието Дева, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от радост, че скъпата й дъщеря Персефона е при нея. Те се готвели за жътва и очаквали великата богиня щедро да ги възнагради с изобилие и плодородие.

От: „Митове и легенди за съзвездията”, Ангел Бонов
Картина: Peter Paul Rubens - The Rape of Proserpina, 1636-1638, Muzeul Prado - commons.wikimedia.org