Съзвездията Лебед и Лира ♥ Легендата за Орфей

Митове и легенди за съзвездията

Съзвездието ЛЕБЕД (Cygnus) се наблюдава в Млечния път, точно там, гдето той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към съзвездието Стрелец. Най-добре съзвездието Лебед се вижда през нощите от юли до ноември. Заобиколено е от съзвездията Гущер, Пегас, Малка лисица, Лира, Дракон и Цефей. Интересна е най-ярката звезда в Лебед – звездата Денеб, която принадлежи към сините гиганти. Нейният диаметър е 35 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

ЛИРА (Lyra) принадлежи към малките съзвездия, но с красотата си привлича погледа. Най-добре се вижда от май до ноември. Заобиколено е от съзвездието Лебед, Херкулес, Малка лисица и Дракон (по-точно от „главата“ на Дракона). Най-ярката звезда в Лира е Вега. Звездата Вега принадлежи към сините гиганти. Диаметърът й е 2,5 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. 

(Sidney Hall - Urania's Mirror - Lacerta, Cygnus, Lyra, Vulpecula and Anser)

Как лебедът, който обича водата, е попаднал на небето сред съзвездията? Отговорът дава митологията, която в някои варианти е свързала лебеда с лирата.

Това било много отдавна. Прославеният герой Тиндарей бил изгонен от неговото царство от Хипокоонт. Дълги години скитал той, много страни обиколил, но никъде не намерил прием. Най-после дошъл в Етолия при цар Тестий. Той не само го приел като скъп гост, но го и обикнал толкова много, че му дал за жена своята прекрасна като богиня дъщеря Леда.

Заживял щастливо Тиндарей, но не минало много време и Херкулес убил Хипокоонт и синовете му. Тиндарей се върнал в родната Спарта с жена си Леда.

Дивната красота и очарователна прелест на Леда будели възторг у всеки. Славата й, че е красива като безсмъртните богини, се носела из цяла Гърция. Но може ли такава красавица да остане незабелязана от Зевс? Зърнал я той веднъж и веднага започнал да обмисля как да я обладае, без да узнае ревнивата му съпруга Хера. Превърнал се той в белоснежен лебед и като стрела се спуснал от висините на Олимп към Спарта при Леда.

Всяка нощ Леда приемала лебеда  всемогъщия Зевс. От него тя родила две деца  дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война, и син Полидевк  прославен герой, който Зевс дарил с безсмъртие. От Тиндарей Леда също родила две деца  Клитемнестра и Кастор.

На небето съзвездието Лебед олицетворява Зевс, който, превърнал се в Лебед, лети към Земята при своята любима Леда.

Според друг вариант, който е по-широко известен, митологията е свързала съзвездието Лебед и Лира с легендарния тракийски певец Орфей и неговата лира.

В Тракия на речния бог Еагър и музата Калиопа се родил син Орфей. С милото си личице и къдриците, които се спускали над високото му чело, детето приличало на бог Аполон. То слушало чуруликането на птичките и очичките му блестели от радост и вълнение. Майка му видяла дарбите на Орфей и го отнесла в далечната планина Пелион. В нейното подножие, забулена от гъсти маслинови гори, се намирала пещерата на мъдрия кентавър Хирон, учителя на прославените герои Херкулес, Язон, Пелей и др. Бързо овладял Орфей учението на своя учител. Докато съучениците му предпочитали да тичат, да се упражняват в стрелба с лък и хвърляне на копие, очите на Орфей били в златната лира на неговия учител. Орфей използувал времето си, за да свири на лира.

Кентавърът Хирон знаел отнапред какво е отредила съдбата на всеки от учениците му и ги подготвял за бъдещите им подвизи. Той знаел, че Орфей ще стане най-големият певец, и го учил да пее и да свири на лира. Когато Орфей свирел, той внимателно го слушал, поправял грешките му и го учил как да удря струните, за да издават по-приятни и нежни звуци. Скоро Орфей толкова овладял пеенето и свиренето, че надминал даже своя учител. Той започнал да съчинява песни и химни. От неговия химн за правдата Хирон останал във възторг. Често пъти Хирон карал Орфей да пее този химн на героите, за да го научат, никога да не го забравят и да се борят за тържеството на правдата в света. Защото, казвал мъдрият Хирон, „без правда не може да има истинско щастие в света“.

Когато Орфей пеел и свирел на лирата, нежният му глас се носел над планини и долини. Не само хората се очаровали и слушали в захлас звучните песни, но около него дърветата свеждали клоните и преставали да шумят листата им. Даже скалите в планините потрепервали от божествените песни на Орфей. Омаяни от песните му, около него се нареждали дивите и кръвожадни зверове. От близките и далечните гори долитали птички, изоставили гнездата си, и унесени слушали песните на Орфей и нежните звуци на неговата лира. Далеч се разнесла славата на Орфей и дивните му песни радвали хората по Земята.

Още по-нежни и очарователни станали песните на Орфей след женитбата му с нимфата Евридика, която той горещо обичал, но краткотрайно било щастието им. Скоро след женитбата им една прекрасна пролетна утрин Евридика отишла с дружките си, нимфите, да се повеселят и да наберат цветя от близката ливада до реката. Хелиос обсипвал със светлина и топлина Земята. Цветята широко разтворили цветовете си и издавали упоителен аромат. Весело тичали нимфите, а песните и смехът им огласяли близките гори и планини… И, както тичала по ливадата, Евридика, без да види, настъпила една змия, която забила отровните си зъби в крака й. Изпищяла Евридика от болка. Дотичали нимфите при нея, ала било вече късно. Евридика паднала мъртва в ръцете им. Плач и ридания изпълнили околността. Чул Орфей и веднага дотичал на ливадата. Когато видял мъртва любимата си Евридика, потънал в скръб и отчаяние. Непрекъснато я оплаквал. От тъжните му песни цялата природа потънала в мрак, сякаш плачела заедно с него.

Нищо не било в състояние да накара Орфей да забрави своята Евридика. Къде ли не ходил той, но отчаянието му от ден на ден ставало все по-голямо. Нямало вече радост за него в живота. Най-после той решил да слезе в подземното царство на сенките и да измоли от Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика.

През непрогледната дълбока пропаст при Тенар Орфей се спуснал към свещената река Стикс. Но как да я премине? Лодкарят Харон е непреклонен и не иска да го пренесе с лодката си на отвъдния бряг, в царството на сенките. Той пренася само сенки, но не и живи хора като него. Напразно го молил Орфей. Леденото сърце на Харон не се трогвало от скръбта му по Евридика. Тогава Орфей свалил от рамото си златната лира, седнал на брега и дръпнал струните й. Нежните звуци се понесли по мрачната река Стикс. Унесъл се Харон от божествената песен на лирата. Орфей, свирейки, влязъл в лодката и Харон неусетно я подкарал с веслата. Преминал на отсрещния бряг, Орфей се отправил за трона на Хадес придружен от множество сенки, които се стекли около него, за да слушат дивната му песен.

Застанал пред Хадес, Орфей започнал да пее и да свири с лирата си. С песента си той излял мъката си от ранната смърт на Евридика. С тъжни звуци той изказал страданията си и нещастието, което го сполетяло след смъртта на Евридика. Унесени от чара на песента на Орфей, Хадес и жена му Персефона дълбоко се замислили и даже от очите им потекли сълзи.

Разтъжил се Хадес от песента на Орфей и го запитал защо е дошъл в неговото царство. Орфей му разказал колко тежък е животът му без Евридика и го помолил да я възвърне към живота, да облекчи страданията му. Трогнал се Хадес и се съгласил да възвърне отново в живота Евридика, но при едно условие:

 Ти ще вървиш след бог Хермес, който ще те изведе от моето царство. След теб ще върви Евридика. Но помни добре, докато вървите в подземното царство, ти не трябва да се обръщаш към нея. Ако се обърнеш и я погледнеш, тя веднага ще те остави и ще се върне завинаги в моето царство!

Орфей приел условието и тръгнали по тясната и стръмна пътечка, покрита с остри камъни, която извеждала на Земята, гдето блестят лъчите на Хелиос. Пътят бил труден. Наоколо  гробна тишина и непрогледен мрак. Не се чували никакви стъпки, колкото и да се ослушвал Орфей. Нима Евридика върви след него? Съмнението започнало да го измъчва. Той забравил, че Евридика е все още безплътна сянка в царството на Хадес, затова не се чуват стъпките й след него.

Лъчи вече започнали да пронизват мрака. Ставало все по-светло. След малко и Орфей ще бъде с Евридика на Земята. Но върви ли тя след него? Дали не е останала? Има ли смисъл да се връща без нея в живота, за да продължат страданията му? Замислен над тези въпроси, Орфей забравил условието, обърнал се и видял сянката на Евридика. Протегнал ръцете си да я прегърне, но тя за миг се извърнала, полетяла надолу и потънала в непрогледния мрак в царството на сенките… За втори път още по-тежко преживял Орфей смъртта на Евридика. Сърцето му се късало от мъка, че само миг преди да стъпят на Земята с Евридика и да ги озарят отново лъчите на щастието, тя пропаднала безвъзвратно в подземното царство по негова вина. Дълго проливал Орфей сълзи по загубата на Евридика. Той не искал да отиде на Земята без нея и отново се спуснал надолу в непрогледната пропаст. Стигнал мрачната река Стикс и застанал пред Харон. Но вече нищо не трогвало престарелия лодкар. Седем дни и нощи го молил Орфей да го прекара на отсрещния бряг, свирел му най-тъжни мелодии, но те не достигали до леденото му сърце. Харон не допуснал Орфей даже да се доближи до лодката му. Сломен и отчаян, Орфей се върнал обратно и отишъл в родната си Тракия.

Заглъхнали песните на Орфей. Не се чували вече нежните звуци на лирата му. Четири години той тъгувал по Евридика и не поглеждал друга жена…

Един пролетен ден, когато цялата природа ликувала под златистите лъчи на Хелиос, когато пъстри цветове отрупвали клоните на дърветата и всичко ухаело на младост и свежест, когато птичките весело пеели, Орфей, сякаш събудил се от дълбок сън, взел лирата си. Седнал на един хълм и едва докоснал струните й, запял. Песента му огласила планините и долините. Дивите зверове се стекли около него и захласнати слушали. Престанали да пеят птичките, унесени от дивната му песен. Престанали да шумолят листата на дърветата, като че ли омагьосани от нежната му песен. Цялата природа слушала безсмъртния певец… В този вълшебен миг тихият ветрец отдалеч донесъл смехове, викове и крясъци. Това били киконските жени, които празнували веселия Бакх. Все повече се приближавали те и по-силни ставали крясъците им. Изведнъж една от тях, най-пияната, която едва се държала на краката си, посочила с ръка Орфей и извикала с прегракнал глас:

 Ето го нашия враг, женомразеца!

Град от камъни и тирсове се изсипали върху Орфей. Пресекнала песента му и той паднал мъртъв от хълма. Като кръвожадни хиени се нахвърлили побеснелите вакханки на трупа му. Разкъсали го на парчета и облени в кръв, хвърлили главата на Орфей и лирата му във водите на р. Хебър (р. Марица).

В подземното царство на сенките Евридика посрещнала Орфей и вече нищо не можело да ги раздели.

Боговете превърнали безсмъртния певец Орфей в снежнобял лебед и го отнесли на небето сред съзвездията. С широко разперени криле и изпъната шия той лети към Земята при своята любима Евридика.

Понесла се лирата на Орфей по водите на р. Хебър, леко полюлявана от тихите вълни. Струните й зазвучали с тъжна песен, която огласила равното Тракийско поле и Родопите. Разплакала се цялата природа. Смъртта на Орфей оплаквали дърветата, цветята и тревите. Секнали кръшните песни на птичките в горите, които скърбели за певеца, и даже от очите на дивите зверове се леели сълзи за него. Разплакали се скалите в планините и сълзите им потекли като буйни потоци. Придошли реките и мътните им води потекли към далечното море, за да излеят в него мъката и скръбта им.

Облечени в черни дрехи, с разпилени коси излезли от реките и потоците нимфите. Но вместо безгрижните им смехове далеч се разнесъл техният плач по дивния певец Орфей. А Хебър, потънала в скръб, отнасяла все по-далеч главата и лирата на Орфей и заедно с мъката си ги изляла в безбрежното море. Поели ги неговите вълни и ги отнесли на остров Лесбос. От тихия ветрец леко затрептели струните на лирата и омайните й песни се разнесли далеч от него.

Боговете превърнали златната лира на Орфей в съзвездие и го оставили на небето. То напомня на хората за вълшебните песни на легендарния певец, с които е омайвал цялата природа.

Според друг, по-малко разпространен мит, съзвездието Лира е лирата на бог Аполон, която той е оставил на небето.

От: „Митове и легенди за съзвездията”, Ангел Бонов
Изображение: Sidney Hall - Urania's Mirror - Lacerta, Cygnus, Lyra, Vulpecula and Anser

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност