Всички знаем израза „Красотата изисква жертви!", на български той звучи така: „Трай, бабо, за хубаво!" и обикновено сме го чували от нашите майки, в опити да разрешат непокорните ни детски къдрици. Но дори и в най-страшните си кошмари не сме подозирали, че красотата може да осакатява.
В Китай, през периода на династия Сун (960-1279 г.) се наложила именно такава ужасяваща мода - модата на миниатюрните стъпала. Тамошните момичета, произлизащи от заможни семейства били длъжни да се впишат в идеала на 10 сантиметровото стъпало, като краката им били притискани в стегнат бинт, който имал за цел да спре развитието на ходилата. Това се приемало за висша степен на на еротика и женска красота, но обричало жените на вечни мъки и осакатяване.
Нестабилните, люлеещи се движения на жените, които се опитвали да балансират тежестта си върху малките си изкривени ходила, се наричали „походката на лотоса". Тя възбуждала по невероятен начин мъжете и се приемала за изключително красива и грациозна. Съвършеният крак пък се наричал „златният лотос", при него стъпалата имали идеална форма на конус, а дължината им била 7,6 см. Когато мъжете избирали своята бъдеща съпруга те първо гледали размера на краката й и колко по-малък бил той, толкова по-добре. Това било задължителното условие за съпругите на императора и висшите касти.
Според преданията, през първата брачна нощ младоженците изобщо не се впечатлявали от лицето или голото тяло на своята невеста. Те поемали в шепите си малките, обути в специални обувки крака и ги милвали, докосвали и целували страстно. В еротичните инструкции за младоженците пише следното: „Свалянето на обувчиците и бандажите ще унищожи божествената естетична и сексуална магия, която никога няма да бъде възстановена". Това било съвсем логично, защото навярно китайските мъдреци знаели, че свалянето на чехличките, които сами по себе си били произведения на изкуството, би разкрило уродливостта на деформираните крайници, а това мигновено ще отврати мъжете и те ще останат сексуално потиснати до живот.
Оформянето на „златния лотос" започвало, когато момиченцето навърши две годинки, защото на тази възраст костите не са калцирани достатъчно и са все още гъвкави. Самата манипулация била повече от болезнена. Стъпалата на детето се киснели с дни в специална смес от билки и животинска кръв. Редовно се масажирали и мажели с мехлеми, за да се подобри еластичността на кожата. Следвало чудовищно трошене на свода, който се огъвал в арка, петата се чупела със силен рязък удар, пръстите също се чупели, след което бинтовани, за да придобият желана форма. Целият ритуал се извършвал без болкоуспокояващи.
Осакатените момиченца веднага били изправяни на крака, за да притиснат по-добре модифицираните си ходила и да свикнат с тях. Но повечето никога не успявали да се отвратят от мъките и се налагало яки слуги да ги носят на раменете си или да ги придружават със специална носилка.
