„Всеки от нас е живял там – на една прашинка, окъпана в лъч светлина.”
Човек на науката, вперил поглед в звездите, направил Космоса мечтано пътешествие, начин да опознаем самите себе си. Карл Сейгън (1934-1996) – астроном, биолог, учен, носител на награда „Пулицър”, автор и водещ на прочутия телевизионен сериал „Космос”. Едноименната му книга цели 70 седмици оглавява списъка на „Ню Йорк Таймс” за бестселъри, обявена е за най-продаваната книга, публикувана на английски език. Сейгън е един от малкото световни учени, който доближат науката до хората, и обясняват по завладяващ начин и с прости думи загадките на нашата Вселена.
***
Науката не само е съвместима с духовността – тя е мощен извор на духовност. Когато осъзнаем своето място сред необятността на светлинните години и хода на епохите, когато проумеем сложността, красотата и изяществото на живота, тогава в нас се заражда извисяващо чувство — едновременно и гордост, и смирение, – което със сигурност е духовно. Такива са нашите усещания, когато сме изправени пред големи произведения на изкуството, музиката и литературата или пред прояви на забележителна и безкористна смелост, като например тези на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. Идеята, че науката и духовността се изключват една друга, прави лоша услуга и на двете.
***
Пак погледнете тази точка. Това е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея са изживели живота си всички, които сте обичали, които познавате, за които сте чували, абсолютно всички човешки същества. Всичката радост и страдание, хиляди самоуверени религии, идеологии, икономически доктрини, всички ловци и събирачи, всеки герой и всеки страхливец, всеки създател и всеки унищожител на цивилизации, всеки крал и всеки селяк, всяка двойка влюбени, всички майки и бащи, всяко дете, всеки изобретател и изследовател, всеки моралист и всеки корумпиран политик, всеки върховен лидер, всяка „суперзвезда“, всеки светец и всеки грешник в историята на нашия вид, всеки от тях е живял там – на една прашинка, окъпана в лъч светлина.
Нашите убеждения, нашето въображаемо самомнение, илюзията, че имаме някаква привилегирована роля във Вселената, са поставени под съмнение от тази точка бледа светлина. Може би няма по-добра демонстрация за глупостта на човешката гордост от този далечен образ на малкия ни свят. За мен, той подчертава отговорността, която носим – да сме добри един към друг. И да пазим и уважаваме единственият дом, който познаваме – Бледата синя точка.
Илюстрации ~ jpl.nasa.gov, comaniddy.com
Снимки ~ news.nationalgeographic.com, space.com