Човечеството винаги е било убедено в своето величие и превъзходство над останалите видове, в това, че е създадено по божие подобие, че сме единствените с разумен интелект, надарени с воля и уникални способности. Научните достижения на най-добрите представители на същото това човечество обаче, нанасят сериозни поражения върху това самочувствие. Кои са трите най-големи удара, които учените със своите открития нанасят върху представата на човека за себе си и мястото му в света:
(Justus Sustermans - Portrait of Galileo Galilei, 1636)
Хелиоцентричната система – Галилео Галилей
„И все пак тя се върти!” ~ Галилео Галилей
Днес може да ни звучи смешно и абсурдно, но до 17 век хората са смятали, че Земята е център на Вселената и всичко се върти около нея - Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти. Видимото въртене на небесната сфера и тела създават илюзията, че Земята е център на Вселената и тези тела са разположени върху кристални сфери, въртящи се около неподвижната Земя. Християнската църква възприема тази система, защото тя отговаря на църковното учение за централната роля на Земята във Вселената, и я поддържа повече от 15 века.
През 1543 г. Николай Коперник, след 40 годишни астрономически наблюдения и научни изследвания , публикува хелиоцентричната система за строежа на Вселената, няколко седмици преди смъртта си. Но това се оказва недостатъчно, за да промени усещането на човека за мястото му в света.
Идеята, че не сме центъра на Вселената, а се намираме на малка планета, една от многото в Космоса , която се върти около Слънцето, се оказва толкова обидна и трудна за възприемане, че през 1600 г. Джордано Бруно е изгорен на клада, заради възгледите си, които определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди...
Галилео Галилей внася подобрения в телескопа, а с това и в астрономическите наблюдения, и започва публично да защитава хелиоцентричната система. През 1616 г. Инквизицията му заповядва никога да не говори или пише в подкрепа на Коперник, като го заплашва със затвор. Галилей знае, че ще си навлече сериозни неприятности. Въпреки това непрекъснато се стреми да ги устоява. Съдът принуждава Галилей да се откаже от своите твърдения, за да спаси живота си. Осъждат го на доживотен затвор.
Учението на Коперник и Галилей нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава църковни догми и води до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислимо естественонаучното развитие.
И така е била разбита илюзията, че Светът се върти около нас.
(Charles Darwin by John Collier)
Теорията за еволюцията – Чарлз Дарвин
„Човекът с всичките му благородни качества, с цялото съчувствие, което изпитва към най-нисшия, с доброжелателството не само към другите хора, но и към най-скромните жизнени форми, с богоподобния си разум, с който прониква в движението и състава на слънчевата система – с всичките си тези възвишени способности, Човекът още носи в телесната си рамка незаличимият отпечатък на нисшия си произход“. ~ Чарлз Дарвин
Човекът произлиза от маймуната. Дори и днес звучи обидно. Карл Линей, Томас Хъксли и Чарлз Дарвин са учените, които удрят по самочувствието на човечеството, показвайки, че анатомически хората не се различават от горилите и шимпанзетата.
(Sigmund Freud by Helmut Paulin)
Психоанализата и теорията за несъзнаваното – Зигмунд Фройд
„През целия си живот трябваше да казвам на хората истини, които бяха трудни за преглъщане.“ ~ Зигмунд Фройд
Фройд безмилостно нанася огромен удар върху представата на човека, че е едно разумно, мислещо и съзнателно същество, действащо съгласно собствената си воля и мотиви. Една от най-големите му заслуги към психологията е, че той преоткрива колко съмнителни са съзнателните мотиви на волята и колко извънредно се надценява значението на съзнателното мислене за действието. Тази идея лежи в основата на психоанализата.
За Фройд, несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и действия. Докато миналите мисли и спомени могат да бъдат изтрити от непосредственото съзнание, те управляват мислите и чувствата на индивида от сферата на несъзнаваното. Той вярва, че значимите психични събития заемат място "под повърхността" в несъзнаваното, като скрити съобщения, за които нямаме и представа.
Изображение (заглавно): Галилео Галилей в процеса срещу него, Рим, 1633 (Galileo Galilei at his trial by the Inquisition in Rome in 1633. Galileo pushes away the Bible), wikipedia