Един от най-почитаните и посещавани църковни празници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница
("Entry into Jerusalem", Giotto 1267–1337, Cappella degli Scrovegni (Arena Chapel), Padua)
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.
Така и ние по време на св. литургия, държейки върбови клонки отново преживяваме чудното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим. В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утринната преди литургията свещеникът прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги освещава. След това раздава осветените клонки за благословение, а не за късмет, успех в любовта и всякакви измислени суеверия, които се разпространяват.
Благословението не зависи от количеството и качеството на върбичката. Да не забравяме, че тя е преди всичко символ на радост от участието ни в това дивно тържество. Напълно достатъчно е да си вземем една върбова клонка, но тя е вече свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце.
Осветената върбичка, която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.
Вкъщи поставяме върбовата клонка над иконата. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителят и Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живеейки според Неговото учение.
Протойерей Дончо Александров, 2010 година, Храм "Св. Атанасий" във Варна
Източник: www.pravoslavieto.com
Илюстрация: „Вход Господен в Йерусалим”, мозайка от Капела Палатина в Палермо