Денят на Спасителя
И възлезе на небесата,
и седи отдясно на Отца.
Благослови, отче!
(Възнесение Христово. Стенопис от манастира "Св. Николай Чудотворец" в с. Сеславци, Софийско, XVI-XVII в.; Едно от най-древните изображения на Възнесение Христово в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.)
Големият християнски празник Възнесение Господне е четиридесет дни след Великден и се пада в седмия велики четвъртък. Според Новия завет след възкръсването си Иисус Христос 40 дни бродел по земята като богочовек, проповядвал учението си, беседвал с апостолите. После в подножието на Елеонската планина и пред погледите на учениците си той се възнесъл на небето при своя Отец.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
В българския народен календар празникът се свързва предимно с култа към мъртвите. Вярва се, че душите им били “разпуснати” на Велики четвъртък, а се “прибирали” на Спасовден. Тези души жужали като мушици и пчели около цветовете на плодните дръвчета. В сряда привечер или на самия празник жените ходят на гробища и раздават за “Бог да прости” варено жито и хляб. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници, наричана “Черешова задушница”, защото се раздават и ядат череши, или още “Спасово одуше”, “Русално одуше”. При тръгване за гробищата отварят прозорците и вратите на къщите, “за да тръгнат и душите на умрелите”. По пътя хората мълчат, за да не ги смутят. Макар да се приема за недобро за живите, рано сутрин жените надничат в кладенците и вярват, че във водата ще видят образа на починал свиден човек.
В Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат обилно с вода. Тази практика вероятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд, които някъде се практикуват именно на Спасовден. Вярва се, че спасовският дъжд е също толкова ценен за реколтата, колкото и гергьовският. Затова моми и ергени обикалят нивите и с обредни песни молят св. Спас да изпрати дъжд. Така Спасовден се нарежда сред празниците, които се тачат за предпазване от суша. На Възнесение Господне в родопските и пиринските села стопанките изнасят дрехи и постелки навън, а момите чеиза си, за да ги огрее слънцето и да няма по тях молци. На Спасовден се извива голямо празнично “спасовско хоро” без свирки, играно само по мелодията на песните на момите. В Източна България девойките се хващали на хорото, пременени в сватбени одежди, взети от млади булки, и вярвали, че ще се омъжат до другия Спасовден.
Източник: pravoslavieto.com