Съединението е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев. Председател на Комитета е видният революционер, обществен деец и писател Захари Стоянов. За Съединението той пише в своя статия, озаглавена „Кой зароби пашата в Пловдивския конак”? отпечатана във в. „Самозащита”на 28 септември 1885 г.
„Русите и техните в България офицери” – казват австрийските вестници. „Това заробване е било решено от тримата императори в Кремзер” – тълкуват някои френски и английски вестници. „Нито едното, нито другото – отговарят злобно и свирепо нашите побратими гърци. Агентите на панславизма направиха това” – заключават те. „Не, не! – се обажда от старата Москва оглупял старец и лъжлив славянофил, именуем Катков. – Съединението го извърши княз Александър и неговият радикал министър Каравелов, напук и на инат на Русия.”
Всички тия предположения са ред безмислици – отговаряме ние, защото виждате иглата в купата, а самата купа не съзирате, или пък тъй ви иде на гайдата. Не е ли било възможно аджеба, че в това дело да са имали някакво участие и ония един милион същества, които плащат данък, в името на които се кълнат и монарси, и кральове, и князове, и патриарси, на които гласът е уж глас божий? Защо ги игнорирате? Или те ви са потребни само тогава, когато плачат над чуждите гробове, когато си турят сами хомота, когато викат ура и когато ги бият? Не помните ли, че същите тия тракийци, тъкмо преди девет години, запалиха своите села, направиха черешови топове, издигнаха байраци в същия Пловдив и заявиха своето съществуване? Кой ги научи тогава, когато помежду им нямаше ни князове, ни консули, ни министри, нито пък дипломати и политици? И сега, и в бъдеще, и пред историята, ние, обявяваме на всеуслишанне, че превратът в Пловдив и в провинцията, на 6-и того, събарянето на бившето правителство и заробването на последния паша е извършено чисто и просто, с искрени подбуждения, от самото население, от българския народ, от истинските съединисти, ако щете. Не другиму, а на пишущия тия редове предлежи да направи тия разяснения, защото е бил председател на Тайния комитет за обединението на двете Българин. Тоя комитет, който се състави на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере, ръководеше наступающата борба. В него участвуваха: Д. Ризов, капитан Паница, Ив. П. Андонов и Ив. Стоянович. По-главните деятели и хора на комитета бяха: д-р Странски, майорите Николаев, Филов, Райчо Николов, Муткуров, капитан Соколов, К. Калчев, поручик Стефов, П. Зографски, Панайот войвода, Чардафон велики, поп Ангел, бай Иван Арабаджията, А. Мумджиев, Киров, Маврото, А. П. Иванов, Манол Георгиев, Стою Пъдарина, Д. Куртев, Ил. Куртев, Отон Иванов, Кръстев, Бакалов, Шилев, Т. Пеев, Гарванов, Ляпчев, Т. Гатев, С. Турчев, Хр. Дюкмеджиев, Спиро Костов, Петър Ихтиманлията, П. Берберов, котленският кмет и градските съветници, Бакалов, Влахов, и други много, имената на които не мога да си припомня сега.
Централният комитет беше нещо самозвано. Пази боже, ако някой си изкриви устата да каже, че той подбуди народа, той запали огъня, заедно със своите вестници. Това е идиотизъм. Централният комитет имаше само тая длъжност и цел: да сгрупира развълнуваните само по себе си духове в едно цяло, за да се предварят всякакви преждевременни и усамотени вълнения, както това стана в Чирпан, Голямо Конаре и Панагюрище; и, второ, да скрои плана, по кой начин да се грабне пашата и неговото централно правителство.
Говорят мнозина, особено в Европа, както казахме вече, че немислимо и невъзможно е, щото актът от 6 септември да е бил извършен самостоятелно. Ние дадохме по-горе имената от състава на Централния комитет. Питаме сега: кой от дипломатите, да оставим европейските, но и нашите, би се доверил на подобни лица, които за всекиго от висшата политика не са друго нищо, освен авантюристи? Освен това, Централният комитет не е да не знаеше, че щом допуснеш в делата си от висшата, било политика, било дипломация, бомбардировката не му е времето, щеше да почне.
…
На 5 септември куриери и апостоли бяха вече из областта. В Чирпан отиде сам капитан Паница, който провъзгласи съединението. В с. Конуш свещеник Ангел и учителят Кръстев така също бяха побили знамето. В Старо Ново село отиде е 30 души Спиро Костов, за да завземе управлението. А з Голямо Конаре буйствуваше Чардафон велики. Той имаше вече роб пловдивския префект, заедно с жандармите му. Планът бе, че населението от всичките тия въстанали градове и села трябваше да се намери на 5-и срещу 6-и, часа на 12 през нощта, около Пловдив. От махалата Мараш щяха да излязат 50 души, които, като изгърмят по един път, ще тръгнат към конака. В същото време ще потеглят за града и другите гости, дошли отвън. Стефанович, черногорски офицер, е 10 души свои соколи щеше да прескочи в пашовската градина за всеки случай. А войската в лагера щеше да потегли да пази конака. Срещата и по улиците е въстаниците щеше да реши въпроса: дали тя ще остане вярна на пашата, или на народа е българския лъв на чело. В превземането на конака ние предполагахме 150 души жертва.
Правителството даваше вече душа, но пак поритваше сегиз- тогиз. Въобразяваха си неговите главни администратори, че ей така, партизанска работа, няколко хаймани искат да компрометират особата на Негово Превъзходителство главния управител. Но вестниците, като напишат по една уводна статия, ще съборят всичко. През фаталната нощ, пазенето на Пловдив беше, поверено най-главно на жандармите и на тайната полиция, начело с Тодоров, Свирачов и изследователя Лютов.
…
В същото това време великият Чардафон и бай Иван Арабаджията, начело на 700 души въстаници пълзели към Пловдив пo конарския път. А пък в същата тая минута поручик Никушов, начело на 20 души конница, минал по моста и се отправил по голямоконарския път. Той отивал с прокурора Савова и изследователя Шиваров в Голямо Конаре да освободят префекта, да арестуват и въдворят тишината, да подигат кредита на конака. Дал честно слово поручик Никушов на пор. Стефов, тайно, разбира се, че,той е най-напред българин, а тогава вече поручик. Нашият поклон на пор. Никушов! Той изпълни словото си.
…
Четата на Чардафон, споразумена тая именно минута е военния лагер, настъпва към града и гърми на въздуха. В същото време потегля и войската към конака, като изгърмява в платон, близо до салханите. Генерал Дригалски излязва да вземе командата, но поручик Стефов се изпречва напреде му, гръмва е револвера си в краката на коня му и съобщава му, че той е арестуван. Войската и четата на Чардафон се сгрупира около конака, всички се прегръщат и целуват, „Ура” и „Долу Румелия!” ехтеше навсякъде, шпионите бягат като пребити кучета, но като виждат, че с тяхната скотска физиономия никой не иска да се занимава, удрят и те шапки от земята и викат долу на тогова, за когото са работили преди минута …
Величествени бяха в тая минута майорите Николаев, Филов и Муткуров. С първо явление, аз чух техните гласове, та затова може би да са ме очаровали. Възседнали на коне, с голи сабли, те обикаляха градината и викаха: „Долу шарлатаните”, „Да живее съединението и българският княз Александър!”.
„Съединена България“, литография от българският художник Николай Павлович (1835-1894)
Изображение (заглавно): Провъзгласяване на Съединението - Художник Атанас Жеков
