Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх ~ Салвадор ДАЛИ

Картината "Фройд в полиморфна перверзия, или българското дете, ядящо плъх" е създадена от Салвадор Дали в годината, когато започва Втората световна война – 1939.

(Bulgarian Child Eating a Rat, 1939, Salvador Dali)

Известната картина представя розовобузесто усмихнато бебе, което държи в устата си мъртъв плъх, от който по бялата му дрешка капе кръв, чернееща се като петно с формата на брадата на д-р Зигмунд Фройд.

Дали е известен със склонността си да разбулва мрачните глъбини и перверзността на човешкото същество, също като Фройд. Но картините на Дали се характеризират и с особено богати социални и политически загатвания, които понякога са твърде неясни, но еднозначни.

В годината, когато Дали рисува картината си, не само в България, но и по целия свят едно двегодишно дете е особено популярно. Това е българският престолонаследник, галено наричан "Симеончо".

Снимката на най-малкия Кобург по това време обитава в невероятни за времето тиражи цялото българско публично пространство, дори домовете на хората. С образа на престолонаследника са издадени картички и пощенски марки. Като всяко дете и това излъчва невинна лъчезарност, което явно е умел ход на българския дворец да заличи мрачния спомен за стария Кобург, обявен за главен виновник за националните катастрофи.

Салвадор Дали обаче ни представя съвсем различно виждане за розовобузестия образ на милото и лъчезарно детенце.

„Поради неприятния спомен от "прусаците на Балканите" и техния монарх в навечерието на Втората световна война в Западна Европа никак не са равнодушни дали династията на Кобургите ще повтори жеста на Фердинанд от предишната война и на чия страна ще бъде България в предстоящата война. Колкото и да си взема поука от поведението на своя баща и неговото царско фиаско, колкото и да се стреми да води по-гъвкава политика, бащата на "Симеончо" в крайна сметка привързва България към Хитлер и отново я прави военен и политически противник на западните демокрации. В този политически и исторически контекст можем да разберем защо негативното внушение за "българското дете" от картината на Дали може да има не само психоаналитичен, но и политически смисъл.

Като всяка художествена творба тя е и не е това, което авторът й е вложил в нея и което ние виждаме в нея. Всеки нов исторически контекст може да обогати нейния смисъл. В образа на "българското дете" у Дали можем да видим и лика на едно недорасло народче, инфантилно спряло в аналната си фаза, с мърша и кървава пяна в устата, което не се учи от поуките на историята, неспособно на исторически растеж.“ – Светлозар Игов

Изображение: WikiArt

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK