„Цял живот търгувах с мечти и илюзии.”

Животът на Зиновий (Зуселе-Меер) Хилелявич Давидов започва в Руската Империя през 1906 г. Роден в днешен Новгород-Северский, Украйна, в семейството на търговец на тютюневи изделия, през 1911 г. малкият Зино и фамилията му емигрират в Швейцария, където баща му открива собствен магазин. Още на 6, Зино започва да му помага в лафката  навива пури, смесва тютюн. Когато 18-годишен завършва училище, баща му предложил да отиде на пътешествие в друга страна, на ум и разум да се научи. И му дал пари, но само за билет в едната посока. Да избере страна за своето пътешествие се оказало сложна задача  Зино имал само временно швейцарско жителство и паспорт от вече несъществуващата Руска Империя, затова получил виза единствено в Аржентинското посолство.
В Аржентина той опитал да стане сервитьор, но съдбата крояла други планове и съвсем скоро той се озовал в тютюневата фабрика. Бил нает временно, но уменията и знанията му впечатлили собствениците и Зино израснал в кариерата си до търговец на тютюн. Работата му го пратила в Куба и Бразилия, където изучил производството на цигари.

Връщайки се у дома, Зино споделил своите нови познания, а решението да основе собствен бизнес било подкрепено с кредит, осигурен от заложената  цигарена лафка на баща му. Не след дълго, бизнесмен, който повярвал в таланта на Зино го направил управител на своя магазин, а две години по-късно, Зино го откупил от него доказвайки, че е способен млад търговец.

„За да изпитате наслада, трябва да обичате. За да обикнете, трябва да разбирате. За да разберете, трябва да знаете. За да знаете, най-напред трябва да изучите детайлите.”

Вече състоятелен, той решил да се ожени – избраницата му се казвала Марта. Зино й предложил ръката и сърцето си във вечерта, в която двамата се запознали на танци. Интуицията и късмета не подвели Давидов – Марта се оказала не само прекрасна съпруга, но и доверена помощница в делата му.
Зино бил непоправим работохолик. Решил, че магазинът му трябва да е отворен за клиентите през всички 365 дни в годината – от 8 сутринта до 7 вечерта, с готовност да се работи денонощно. От всичко най-много, клиентите били удивени от самия собственик, който винаги помнел кой какъв тютюн предпочита, дори да е идвал при него само веднъж. Магазинът на Давидов бил оборудван с първата в Европа климатизирана изба, отговаряща на всички изисквания за съхранение на цигарите. Именно Зино измислил и дървените кутии със специални овлажнители, за да могат безценните цигари и пури да пътешестват през океана и да пристигат съхранени в Европа. Използвайки факта, че Швейцария била неутрална страна, по време на войната Зино търгувал успешно с всички воюващи страни. Няколко години магазинът му бил единственото място в Европа, където можело да се намери тютюн от най-високо качество. Оборотът му нараснал петорно, в сравнение с довоенните години.

„Елегантната опаковка е както малката точица над буквата „i –  малък подарък за клиентите ми.”

През 1948 г. се появили и прочутите цигари Davidoff – създадени лично от Зино, който измислил тази тютюнева комбинация и я кръстил на себе си. На всяка отделна цигара се намирал оригиналния автограф на собственика. Точно така той подписвал всичките си договори и чекове.

Зино издигнал пушенето в ранг на изкуство. Преди това, хората не мислели, че има специални сортове тютюн, които са по-аристократични от останалите. Но Зино обърнал внимание именно на тази естетическа страна на въпроса. Цигарите му станали символ на принадлежност към определени кръгове, а едни от най-прославените му клиенти били хора на изкуството – режисьорът Орсън Уелс, пианистът Артур Рубинщайн, цигуларят Исак Щерн.

Дори милионер, Зино Давидов останал верен на своите привички. Семейството му  продължило да обитава обичайния 5-стаен апартамент с мебели, купени веднага след женитбата му с Марта. А съпругата му, по традиция, продължила да приготвя любимия му украински борш.

„Цигарата – тя е като все още незатихнала, тлееща музика.”

До последните си дни, Зино останал изключително елегантен човек. Дори на 75, той танцувал чарлстон, който бил научил на 18 години на кораба, отвел го в  Аржентина. Казват, че Давидов смятал пушенето за безвредно и в младостта си пушел по 5-6 цигари на ден. В последните му години те станали две – една след обяд и втора – след вечеря. Зино Давидов си отива от този свят на 87 години.

Снимки: davidoff.com, brandesautographs.com. pintetest