Истината е свята, свободата е мила ~ Прощалните писма на Христо БОТЕВ

Ден на БОТЕВ и на загиналите за свободата на БЪЛГАРИЯ

На 17 май 1876 г. на парахода „Радецки”, Ботев пише своите прощални писма – едно до съпругата си Венета и две до своите приятели, Там, по Дунава, големият наш поет и революционер реди думите, които остават в историята:

"Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко.

Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да те поддържат.

Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще бъдем най честити на тоя свят.

Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те.

17 майя 1876, "Радецки"                                        
Христа

На гърба на листа Ботев саморъчно е отбелязал: "Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова в Букурещ.

***

От вапора "Радецки", между Турно Мъгурели и Бекет

Приятели!

От Гюргево и Турно се качихме повече от 100 души; след нази върви турски вапор с башибозуци, но духът на момчетата е превъзходен. От Корабия до Бекет ще се качат още 100 юнака; по сичките признаци планът ще се осъществи; след няколко часа ние ще да целунем свещената земя на България.

Благодаря Ви, приятели, за доверието, което имахте към мене, и за любовта, която показахте към моето поробено отечество.

От страна на сичката чета ви принасям най-дълбокото си почитание.

Четоводец: Хр. Ботйов

***

Г-да Грудов и Калвалджиев, и Странски!

Пиша Ви пред едно знаменито събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи препятствия посрещнахме в качването на вапорът, но постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: "Да живее България!" чувствата, които напълват сега душата ми, ме правят като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите другари. Нашата девиза е: юначество и великодушие.

Работете, братя, работете! Сега е времето да покажеме своите способности и своят патриотизъм. Ние сме щастливи, че и най-малките способности могат да намерят арена и да добият славно име между народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историията на нашето освобождение!

Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъде, ако знаех, че Вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! 

Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

Странски!

Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и повни, че ако бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой приятел.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления
и не забравяйте Вашият Ботйов.

* Христо Ботев, "Събрани съчинения в три тома", изд. "Български писател", София, 1976

Изображение (заглавно): Съюз на Българските Писатели

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK