Позволявам на римляните да се облекчават свободно от газовете по време на ядене, ако почувствуват нужда от това! | КЛАВДИЙ

КЛАВДИЙ - Слабоумният император ~ Роден на 1 август 10 г. пр.н.е.

Гръцкият творец Костас Варналис и непохвалното му слово за „Великия император” Клавдий от книгата му „Диктаторите” – създадена по времето, когато италианският фашизъм се нахвърля върху Гърция.

(Bust of Claudius at the Naples National Archaeological Museum)

Сега ще се любуваме на друг господар на света – един слабоумен развратен старик, Клавдий. Цялото му име е: Тиберий Клавдий Цезар Август Германик.

Бил син на Нерон Друс. А пък за този Нерон Друс съвременниците му казвали, че бил не твърде законно дете на Август и на Ливия. Родил се наистина, когато Август и Ливия били вече женени, но се родил много… рано.

Родил се три месеца след женитбата на баща си и майка си. И затова по онова време се разпространил шеговитият израз „На късметлията му се раждат деца, веднага щом се ожени“, което днес отговаря на гръцкия шеговит израз: „Хайде, на сватбата ти и кръщение!“

Клавдий бил слаб и телом, и духом. Не можел да каже две свързани приказки и се смеел с часове сам за най-незначителни неща.

Август се срамувал да представи този си внук като член на императорското семейство. Затова не му дал никаква държавна длъжност, за да не орезили и длъжността, и дядо си. Антония, майка му, го наричала „боклук“, а когато искала да нагруби някого, му казвала „по-слабоумен и от Клавдий.“

Август по едно време му дал титлата консул, но не и властта на консул. Това отчаяло и самия Клавдий, че някога би могъл да стане нещо, и се оттеглил от обществения живот. Водел частен живот в Кампания, като дружел с най-различни утайки на обществото – непрекъснато пиянствувал с тях и играел на комар.

По-късно, когато чичо му Калигула изклал почти всички членове на императорското семейство, него, Клавдий, не закачил. Оставил го жив, защото го считал недостоен да бъде почетен със смърт! И тъй, оставил го да яде, да пие, да играе на комар и да говори глупости!

Е, значи, тъкмо този смешен и жалък глупак станал император, без да си е представял някога това и без да го желае. Станал император насила, именно защото бил слабоумен. Император го направили убийците на Калигула, защото искали да имат в ръцете си едно безопасно оръдие на техните интереси.

„Преди да стане император – казва ни Светоний, – Клавдий бил посмешището на целия двор. А когато станал император, станал посмешище на жена си, страшната Агрипина, майка на ужасния Нерон и сестра и любовница на брат си Калигула.“

Когато бил още принц, канели и него на императорските угощения. След като се наяждал и напивал като скот, Клавдий заспивал на „стола“ си в триклиниума, и тогава другите го замервали по лицето с костилки от маслини и фурми и се смеели; или пък карали робите да го удрят с пръчки, за да се събуди, като преди това нахлузвали на ръцете му обувки, така че, когато се събуди и рече да си потърка очите, да ги потърка с обувките.

Слабоумният Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, новият – но не и млад! – император, бил най-добрият от всички свои умни или луди предшественици. Какво се разбира под „най-добрият“? Сторил и той много зло на народа, но все пак по-малко от другите трима от Юлианската династия, сиреч от неговия род.

Страдал от манията да бъде „справедлив“. Впрочем всички властници, кой повече, кой по-малко, считат себе си за справедливи. Но Клавдий искал това да личи. Искал народът да вижда неговата справедливост. Като император, с други думи, като военачалник, той бил облечен и с властта на съдия. Всички римски военачалници, от консулите, та до преторите, и управлявали, и съдели.

Клавдий упражнявал с достойнство съдийската длъжност. Отивал и лично съдел по съдилищата гражданите. И какъвто си бил дефектен в главата, такъв неуравновесен бил и в присъдите си. Веднъж проявявал голяма снизходителност, друг път пък голяма строгост и никакво съжаление. И всичко това – без причина и без мярка.

Но обикновено този пресправедлив, старателен, свръхсъвестен съдник спял в креслото си.

През цялото си царуване се занимавал само с разни дреболии и незначителни неща, които често граничели със смешното. Издал такива заповеди, които станали пословични поради глупостта им. Ще цитираме някои от тях: „Всички римляни да насмолят добре бъчвите си, защото тази година се предвижда голям добив на вино!“

Ето и друга: „Известявам на римляните, че най-добрият лек против ухапванията от пепелянка е сок от тиса!“

И друга: „Позволявам на римляните да се облекчават свободно от газовете по време на ядене, ако почувствуват нужда от това!“

И вече най-интересното – поправил един закон на Тиберий, според който шейсетгодишните не могат да поддържат законно бащинството си. И тъй Клавдий признал, че и шейсетгодишните могат да имат собствени деца. Тази поправка на закона направил заради себе си, защото бил прехвърлил шейсетте!

(Proclaiming Claudius Emperor, opus XLVIII, 1867, by Lawrence Alma-Tadema)

Такъв император предизвиквал, разбира се, смях сред поданиците си. Но все пак поданиците му го предпочитали пред предшествениците му, Тиберий и Калигула. Както казахме, Клавдий не бил такова чудовище като тях, но въпреки това бил не по-малко коравосърдечен и садист от тях.

Отивал често в затворите, за да наблюдава изтезанията и изпълнението на смъртните присъди на осъдените. А на ужасните зрелища, каквито представлявали боят с диви зверове и гладиаторските двубои, пръв отивал и последен си тръгвал.

Един такъв малоумен император не би могъл да държи здраво в ръцете си „държавното кормило“. Затова го държали други за негова сметка: прословутата му жена, страшната Месалина, и освободените от него роби Палас, Нарцис и Калист. Те вършели каквото си искали. Императорът, човек без воля и без памет, бил подчинен на тази клика. Кликата му поднасяла заповедите, които тя съставяла, а той подписвал. И след това не помнел какво бил подписал – кого убил и кого помилвал. И затова понякога се случвало да кани на императорските угощения сенатори, които вече бил изпратил на другия свят. Така и с Месалина – след като я убил, чакал я да дойде… да ядат!

Тъпоумието му стигало дотам, че сам подписал брачния договор на жена си Месалина с любовника й Силий, тъй като кликата го уверявала, че се касае… за шега!

Бил висок на ръст, казва ни Светоний, и шкембелия. Белите му коси придавали на физиономията му известна красота и достойнство. Когато седял на трона и не отварял уста да бръщолеви глупостите си, имал внушителен вид. Но когато ходел или приказвал, ставал смешен. Защото коленете му треперели и освен това тътрел краката си по пода. А пък когато говорел, заеквал и не можел да каже две смислени приказки.

На туй отгоре, когато говорел сърдито, устата му се напълвала с пяна, а носът му – със сополи. Но когато бил в добро настроение, смеел се сам без причина, както се смеят глупаците.

Интересен факт в политическата история на Рим е обстоятелството, че този човек, станал император, без да е и помислял за това, управлявал света, без да може в същото време да оправи нито себе си, нито собствения си дом, станал първо император и едва след това… консул! Защото, както писахме още в началото на биографичната му бележка, Август не му дал никаква длъжност, за да не орезили и длъжността, и самото императорско семейство. Също така и Тиберий, и Калигула не му дали никакво звание.

И все пак имал една добра страна. Може да е бил слабоумен, но нямал покварени нрави. Бил най-малко безнравственият римлянин на своето време!

Но държал два рекорда: имал най-натъпкания стомах на своето време и най-накиченото чело.

Избрано от „Диктаторите - КЛАВДИЙ, Слабоумният император”, 1965 г.
Картина: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK